- -Един въпрос за творческата Ви кухня, ако мога да се осмеля да попитам нещо такова. Как избирате какво да снимате,сега, когато сте тук вече за 3-ти път?

- Този път съм малко затруднен, защото, за съжаление, повтаряме почти едни и същи обекти , но ще потърсим друга гледна точка и ще я намерим. Например, в Бейхай парк миналия път, аз не можах да снимам добре, защото беше ранна пролет и ледена мъгла. А сега, пак там, попаднахме на такива хубави неща , например видях двама възрастни люде , които изпълняваха парчета от пекинската опера, което беше едно такова невероятно преживяване. Други, които правеха традиционната гимнастика, такива сценки от живота, на едно място танцуваха танго, много обичат да танцуват танго, така че пак ще открием своите неща.

- Имате ли любимо място в Китай досега, от местата, където сте били?

- Уест лейк и Ханджоу. Ако не се лъжа, там беше тази сентенция- не мога да си я спомня точно , но беше от рода на "... защото Ханджоу- това е самият рай". Наистина е невероятно красиво място. А и комплекса от пещерни храмове Дъзу, които бяха нещо невероятно, стотици будистки пещери и храмове... И плаването по река Ли, с тези хълмове.

- Вие сте посещавали много места по света, над сто страни. Какво е мястото на Китай във Вашата география?

- Аз ще си призная, че като повечето българи не знаех много за Китай. Естествено, бях чел разни неща. Обаче, това бе от тези несистемни познания, които човек добива заради обща култура. Интригуваше ме много, защото аз съм бил на много места в Азия. Например, бил съм в Индия няколко пъти, в Непал, в кралство Бутан, все около Китай, но в Китай не бях идвал.А знам,че това е история на 5000 години, с наистина древна култура, с едни невероятни постижения , едни от най-големите човешки открития са направени на тази земя. Обаче тази смесена представа, наслоена с годините , наслоения, главно от недостатъчно познание и предразсъдъци. И изведнъж се озоваваш тук , изненадва те приятно Китай. Не само, защото те умеят да посрещат добре. Да си гост на Китай е удоволствие. Друго е да четеш за Великата китайска стена , друго е да я видиш. Защото оставаш потресен. И си казваш- Как е строено това чудо? Успях да я видя от морето как изглежда тя, и до пустинята. Изумително е. Едва когато се озовеш в Китай, можеш да разбереш колко, всъщност малко знаеш за тази страна. Аз за трети път съм тук , и си давам сметка, че и 30 пъти да дойда ,едва ли ще е достатъчно. Но, да се надяваме на дните пред нас.

- От сърце Ви го пожелавам, да дойдете още много, много , пъти и аз отново да взема интервю от вас.