- Вие казахте ,че сте за трети път тук. Каква е разликата която наблюдавате, в сравнение с последното ви посещение? Кога беше то?

- Точно преди две години. Някак си така става , че през 2 години аз съм тука и даже вчера се шегувахме в този Олимпийски комитет, че трябва да дойдем отново , да видим точно как изглежда националния стадион, който тепърва ще се строи и въобще, олимпийските обекти. Аз съм доста далече от спортната тематика, но ще я отразя с удоволствие, щом става дума за Китай. Това, което на мен ми направи впечатление, отначало се притесних малко- тотално се сриват цели квартали и се строят наново. Казвам си- Тия хора ще си загубят миналото, а то трябва да бъде запазено, защото е на 5000 години.Но има райони, които остават, като този хутонг, в който бяхме. И това е чудесно, гледахме как се преустройват и хутонгите.Оказа се ,че хора на изкуството например, които имат къщи там, си ги запазват, реставрират, днес обядвахме с една много мила и приятна жена. И в тази къща в която ядохме, която беше съвършено скромна, храната беше по-вкусна, отколкото в ресторантите, в които хапвахме навън. Една от промените е тоталната промяна на облика на градовете, защото аз бих казал, че това се отнася не само за Пекин. Миналия път надолу на юг снимахме едни градчета, които са родени от това ,че произвеждат цветя. И разбрахме че, там са най-богатите хора в Китай, че се забогатява от цветя. Такива неща научава човек, което е много интересно.Другото,което ми направи впечатление е ,че колите се много повече. И тук аз съзирам един голям проблем на Пекин и не само на Пекин. Задръстванията започват отсега, велосипедите силно са намалели, и колите са много повече, но това вече е световен проблем.. И Китай няма да избегне онзи проблем, който имат всички големи урбанизирани градове.Дано Пекин го избегне.

- - Какво според Вас трябва да се направи за да се увеличат контактите, вече не на официално равнище? Какво България би могла да вземе, да се поучи от китайския опит?

- Веднага искам да кажа. Ние дълги години живеехме с мисълта че има две системи и че има два пътя към бъдещето. Е, оказа се че има и един трети, който си е техен, който е измислен по много добър начин. В България не е добър пример в момента. Не, че няма закони , но те не се спазват и просто няма ред. В тази държава има ред. В САЩ също има демокрация, но има железни закони и ако престъпиш закона, те удрят през ръцете. Така е и тук. Със сигурност бихме могли да вземем много неща от Китай.

- Аз познавам доста китайци вече, а и съдействах да се установят контакти между някои китайски институции – имам предвид, главно учебни заведения. Великотърновския у-тет, който аз съм завършил, вече има катедра по Китайска филология. И там се изучава китайски език и когато китайци дойдат там ,те ахват, както и ние ахваме ,когато видим Гуилин, когато тръгнем да плаваме по река Ли, което щастие аз имах. България е , не по-малко богата от Китай. Ние нямаме 5000 история, но и това, което имаме, никак не е малко. Това късче земя, ние сме едно петънце, в сравнение с Китай на световната карта, но то е толкова богато.

- -Един въпрос за творческата Ви кухня, ако мога да се осмеля да попитам нещо такова. Как избирате какво да снимате,сега, когато сте тук вече за 3-ти път?

- Този път съм малко затруднен, защото, за съжаление, повтаряме почти едни и същи обекти , но ще потърсим друга гледна точка и ще я намерим. Например, в Бейхай парк миналия път, аз не можах да снимам добре, защото беше ранна пролет и ледена мъгла. А сега, пак там, попаднахме на такива хубави неща , например видях двама възрастни люде , които изпълняваха парчета от пекинската опера, което беше едно такова невероятно преживяване. Други, които правеха традиционната гимнастика, такива сценки от живота, на едно място танцуваха танго, много обичат да танцуват танго, така че пак ще открием своите неща.

- Имате ли любимо място в Китай досега, от местата, където сте били?

- Уест лейк и Ханджоу. Ако не се лъжа, там беше тази сентенция- не мога да си я спомня точно , но беше от рода на "... защото Ханджоу- това е самият рай". Наистина е невероятно красиво място. А и комплекса от пещерни храмове Дъзу, които бяха нещо невероятно, стотици будистки пещери и храмове... И плаването по река Ли, с тези хълмове.

- Вие сте посещавали много места по света, над сто страни. Какво е мястото на Китай във Вашата география?

- Аз ще си призная, че като повечето българи не знаех много за Китай. Естествено, бях чел разни неща. Обаче, това бе от тези несистемни познания, които човек добива заради обща култура. Интригуваше ме много, защото аз съм бил на много места в Азия. Например, бил съм в Индия няколко пъти, в Непал, в кралство Бутан, все около Китай, но в Китай не бях идвал.А знам,че това е история на 5000 години, с наистина древна култура, с едни невероятни постижения , едни от най-големите човешки открития са направени на тази земя. Обаче тази смесена представа, наслоена с годините , наслоения, главно от недостатъчно познание и предразсъдъци. И изведнъж се озоваваш тук , изненадва те приятно Китай. Не само, защото те умеят да посрещат добре. Да си гост на Китай е удоволствие. Друго е да четеш за Великата китайска стена , друго е да я видиш. Защото оставаш потресен. И си казваш- Как е строено това чудо? Успях да я видя от морето как изглежда тя, и до пустинята. Изумително е. Едва когато се озовеш в Китай, можеш да разбереш колко, всъщност малко знаеш за тази страна. Аз за трети път съм тук , и си давам сметка, че и 30 пъти да дойда ,едва ли ще е достатъчно. Но, да се надяваме на дните пред нас.

- От сърце Ви го пожелавам, да дойдете още много много , пъти и аз отново да взема интервю от вас.