- Като представител на медиите, искам да ви попитам- какво е отражението на Китай, информацията за Китай в БНТ, в медиите?

- Бих казал, че интересът определено се засили, слава Богу! Съвсем скоро за втори път минаха дните на Китайската култура в България, които имаха много широк спектър от проявления. Аз не успях да видя всичко, но присъствах на откриването, и на един-два концерта. Интересът към Китай традиционно е голям, аз си мисля, че той изкуствено беше задържан тези 5 десетилетия и за Китай много не се говореше.Но това вече е минало. И донякъде хем е модерна тема , хем, според мен вниманието към Китай не е достатъчно. Но се надявам това да се промени-с филми ,които ние правим, все повече журналисти посещават Китай , което е добре, все повече българи идват в Китай, и това е един великолепен процес. Скоро на една от тези срещи, които имахме вчера, един от китайските ни домакини,като разбра ,че в София има над 120 китайски ресторанта, каза – Но това е чудесно! И това наистина е така. Аз самият съм голям любител на китайската храна. Боже какво ли няма в тази кухня. Това е едно от големите удоволствия.

- Намирате ли разлика между китайската храна в България и тук?

- Огромна е разликата. Няма нищо общо, бих казал , макар че, Забавното е друго, когато веднъж бях там, накрая поръчахме паниран сладолед. Яли ли сте?Оказа се ,че това е измислено тука, няма го в Китай.

Друга смешна история, забавна по-скоро, ми се ще да разкажа. Миналият път като бяхме тук, аз вече за трети път съм тук, първият път бяхме гости на туристическа агенция и имахме един фантастичен преводач от руски език, обаче. И го попитах- Ти опитвал ли си всички манджи на китайската кухня?. Но той каза- Това не е възможно. Трябва да имаш няколко живота, и аз се убедих в това.