Пет години по-късно реваншът не закъснява, титлата е завоювана и още веднъж—през 1993 г. От 1991 г. Тао е привлечена в националния тим и постига отлично класиране—6-о място отборно—на световното първенство. И точно когато успехите в този не твърде популярен в Китай спорт започват да валят един след друг, Тао Хун прави главоломен пирует в кариерата си и тръгва да покорява върховете в киното.

Това става съвсем случайно—режисьорът Цзян Вън я харесва за второстепенна роля във филма си "В слънчевата жега". Решаващата крачка е направена и любовта към седмото изкуство пламва. Критиците я хвалят за изпълнението й. Цзян пък я съветва да кандидатства в Централния театрален институт. Момент на колебание—именно тогава й предлагат да стане треньор на пекинския отбор по синхронно плуване. Не, трябва да продължа образованието си, решава Тао Хун, която е от семейство на интелектуалци, има солидна основа и с лекота изкарва приемните изпити в китайския ВИТИЗ. Тук тя осъзнава, че наистина има талант на актриса едва когато на един изпит получава максималната оценка 100—безпрецедентен случай в института.

Четири години след дипломирането си младата звезда вече притежава почти всички награди за актьорско майсторство в Китай—"Хуабяо", "Златен петел", "Най-добра актриса", "Най-добра млада актриса", "Най-популярна актриса", а също и отличия от Студентския филмов фестивал в Дамаск, и от фестивала в Довил, Франция. Тао Хун обаче още не се възприема като звезда и скромничи: "Зрителите ме обичат, защото харесват моите героини." А те наистина са много—замечтаната Лин Вей от "Буря", сляпата Дин Лихуа от "Черни очи", снобарката Цзин Жан от "Красивият нов свят", светската мадам Ма от "Развод" и т.н.

32 години не е възраст да се прави равносметка, но Тао вече сравнява спортната и филмовата си кариера, като изненадващо предпочитанията й не клонят към светлината на прожекторите. Тя например се нервира от собствената си популярност, принуждаваща я да проявява по-голямо внимание и интерес към облеклото си и модните тенденции—нещо, от което плувкинята Тао никога не се е интересувала. "Обличах се в обикновени, удобни за мен дрехи дори през първите три години като актриса. Но после, когато хората започнаха да ме разпознават по улицата, трябваше да мисля два пъти какво мога да облека", споделя тя.

"А като спортист имаш една цел—да бъдеш първи в света. Освен това е по-трудно да си спортист, отколкото актьор. Способността да преодолееш предстартовата треска е предимство за цял живот, затова и спортни величия като Лан Пин и Ли Нин могат да преуспеят във всяка друга област."

Все пак бившата плувкиня не прекалява с възвеличаването на първата си любов. Тя смята, че всъщност не е толкова важно дали си спортист, или не, важното е спортната злоба да те тласка неуморно напред. Е, при самата нея това качество безспорно е налице.