Днес разговаряме с г-н Симеон Идакиев, който в момента е на посещение в Китай.

-Бихте ли казали нещо повече за това посещение - от кого е организирано, по чия покана сте тук?

- Бих искал да кажа, който има удоволствието за трети път да посещава Китай. Това е една по-точна формулировка. Дойде една покана преди около 20 дни от Дирекцията за информация на МВнР на Китай. Наш екип да посети страната, екип на Атлас и то бяхме посочени поименно в едно писмо до БНТ, което ме поласка, защото както ми обясниха , те канят приятелите на Китай, и ние наистина сме такива – ние сме приятели на Китай. Може би, трябва да кажа, че Атлас, който тази година навърши 36 години, е приятел на целия свят, защото са излъчени над 1500 програми, които са търсели винаги, онова което обединява различните култури, народи, люде и т.н.. Освен нас, са поканени и екипи на още 4 държави – ние сме една интернационална група и се озовахме тук с една доста тежка програма. Но колкото и да е уморително, в Китай винаги е интересно.

- А какво включва тази програма?

- Това са традиционните места- Великата китайска стена- това е една атракция, която повечето колеги не бяха виждали, Забранения град, Ламаисткия храм, Бейхай парк , щях да го пропусна- едно много приятно място, и разбира се, имахме среща в Министерството на Външните работи, с една много интересна, аз не знам как точно да го нарека- комисия ли комитет за развитие- една очевидно много висша инстанция, която дава генералните насоки - Съвет или комитет за планиране и развитие. Имахме много интересни срещи, където чухме много любопитни неща за Китай. Какво се очаква оттук нататък. Една от другите много интересни срещи беше с Организационния комитет на Олимпиада 2008 г. После програмата ни продължава с Шанхай, имаме интересни срещи и в Пудонг. Аз бях в Шанхай и знам, че той е, не бих казал само лицето на Китай, но той наистина е прави силно впечатление, защото всеки който не е посещавал Китай , просто ахва при вида му. След това трябва да отидем до Ханджоу- едно наистина прекрасно място. Аз вече съм го виждал с очите си, то е свързано и с творчеството на един голям българин - Марин Върбанов. Ще видим и Суджоу, и това е , все пак за няколко дни , никак не е малко.

- Този въпрос сигурно е излишен, но аз все пак ще го задам- снимате , нали?

-Разбира се, и то много. Вероятно ще подготвим няколко материала за нашите новини, вероятно ще дадем един материал на Панорама, който засяга нещо много важно. Тази година се навършват 55 години от установяване на дипломатически отношения между Китай и България, което е един факт, бих казал малко подценяван от нашата преса и електронни медии, за мое смайване, защото Китай е една от най-великите държави в света. Бих казал ,че ние си позволяваме да не й обръщаме необходимото внимание, което според мене е груба грешка. Даже ми се ще да подчертая с гордост, че точно Атлас след 5 десетилетия практическо мълчание, защото за Китай не се говореше, поради разни причини, главно идеологически, ние излъчихме вече 8 филма за Китай. Отново е приятно, отново е интересно, снимаме , разбира се , и ще излъчим поне още един филм, а може би и повече.