По статистически данни в Пекин има между 60 000 и 80 000 ресторанта. В тази цифра са не са включени ресторантите с чужда кухня, а само всички заведения за обществено хранене, които предлагат китайска кухня. Те са пръснати из целия град, намират се на всяка крачка, и независимо къде сте – в центъра или в покрайнините, ще видите неизменната традиционна украса и червени китайски фенери. За чужденеца китайските ресторанти представляват чудна и пъстра гледка. Понякога те са съвсем неуютни, неугледни и дори мръсни за европейските стандарти.И въпреки това – винаги пълни. Това е сигурен знак, че там готвят добре.Чужденците, живели и работили по-дълго тук в Пекин, добре знаят, че трябва да се влиза само в ресторанти, пълни с хора. Където няма хора, значи там не готвят вкусно.Това е много сигурен признак, който аз вече отдавна съм проверила.А ресторантите са пълни, въпреки обстановката, по една много проста причина – китайците не се интересуват толкова от обзавеждането, колкото от храната.Те остават в ресторанта , точно толкова време, колкото им е необходимо , за да се нахранят.Просто и в неугледните места, също готвят изключително вкусно. Това, разбира се, съвсем не означава, че в Пекин няма множество красиви, уютни и с много вкус подредени ресторанти, които отговарят на международните стандарти.В последните години, и в тази сфера, както навсякъде в Китай, се наблюдават бързи промени. Подобрява се вида, обслужването и хигиената. Впрочем, струва си да се кажат няколко думи за обслужването.Обикновено, в повечето ресторанти работят селски момичета от различни провинции.Те са старателно подбрани и обучени. Еднакво облечени, еднакво сресани, с еднакви прически, те непрестанно сноват между масите –бързи, старателни, изпълнителни. Живеят и спят в помещения около или в ресторанта. Две от тях (често в традиционни китайски облекла), приканват клиентите отвън и им отварят вратата. Изобщо в Китай автоматични врати с фотоклетки има само в големите хотели и магазини. На всички други места вратите се отварят от хора. И това се дължи не на ниски технически или финансови възможности, а защото това е още един начин за създаване на нови работни места.

Друга особеност на китайските ресторанти е работното им време – то е свързано с хранителните навици и традиции, запазени в страната още от дълбока древност. Преди, повече от ресторантите, особено по-малките, работеха от 11.00 до 13.30 и от 17.00 до 19.00 часа., защото това е времето за обяд и вечеря на китайците. Щом дойде време за храна, те оставят работата си , хранят се в точно уреченото време, и никога не ядат извън тези часове. Разбира се, че за чужденците това е непривично и крайно неудобно. Особено вечер, когато повечето европейци, и изобщо хора с други (не китайски) хранителни навици, отиват да вечерят от седем часа нататък. Напоследък, обаче типично за китайците, които са много прагматични и адаптивни за всяка новост, се наблюдава промяна и в това отношение. Все повече ресторанти променят работното си време и заради големия брой чужденци в страната, а и защото някои млади искат да копират западния начин на живот. Изобщо, изборът е невероятно голям, разнообразен, и поради това – труден. Остава само човек да реши каква храна предпочита, и от коя част на страната.