Скъпи приятели, утре ще настъпи един специален ден – Денят на децата. Всеки човек има свое детство, независимо дали е сладко, или горчиво, пъстроцветно или чернобяло. Преди настъпването на още един Ден на децата, сърдечно пожелавам на тези, които се намират в най-щастливия период от живота си, да бъдат още по-весели и щастливи, а на онези, които са преминали вече този период, предлагаме заедно с нас да си спомните историите от най-веселия и безгрижен живот.

Най-напред, нека да започнем днешната рубрика с една прекрасна детска песен " Майка и баща "

Искате ли да надникнем в безкрайния вълшебен детски свят, нека в шеговита форма да видим какво си мислят децата на половина година:

Не знам дали съм момиченце или момченце, затова като порасна, ако съм жена, искам да стана лекарка, ако съм мъж, искам да бъда ученик…

А какво си мисли малкият човек на една година?

Обичам да сядам на малкия стол на дядо си когато ям! Обичам тайно да вземам ябълките от шкафа, обичам да играя с отгледаните от дядо ми в двора краставици, а най-обичам да дразня гълъбите му, затова дядо обича да се кара с мен...

А детето на две години си мисли:

Вече съм по-висока от кучето на съседа, мога сама да ловя риба със закачалка в локвите извън града, само не знам, дали защото в локвите няма риби, или, защото на моя прът няма въдица, не мога да хвана нито една...

Скъпи приятели, как ще прекарате този весел празник, може ли да ни разкажете вашите планове или преживявания по случай "Денят на децата", е-майлът ни е bul@cri.com.cn нека тази песен, която се казва "Слънчевите лъчи през лятото" да предаде най-сърдечните ми благопожелания на всички наши малки и големи слушатели, пожелавам ви голяма радост и вечно щастие.......