Eто, че дойде пролетта, и месец май се изниза неусетно. Наред с хубавото време, пролетта е богат на празници сезон. Последният от пролетните празници - 24 май, бе честван много тържествено от българската общност в Китай. 

По традиция в българското посолство имаше прием, на който бяха поканени тесен кръг гости. За разлика от националния празник, когато има широко присъствие на дипломати, политици и държавни лица, 24 май този път протече в почти семеен кръг, в много непринудена атмосфера. Присъстваха българисти, журналисти, студенти, българи, работещи в Пекин , служители на посолството, просто приятели. Един добър повод за запознанство, за среща между близки, за приятен разговор на чаша вино... Още от вратата гостите бяха посрещнати от деца в български носии, а погледът им се спира на една чудесна изложба, дело на български майки, които с много любов и ентусиазъм развиват любов към българското у децата си. Фотосите показаха уловени мигове от направата на първата мартеничка, първата сурвачка, боядисването на яйца, удоволствието на всички от вкусната баница със истинско българско сиренце и др. 

Посланикът на РБългария, г-н Ангел Орбецов, с топли думи откри тържеството и приветства гостите. След това китайските студенти подеха вечния химн " Върви, народе възродени", а към тях се присъединиха всички присъстващи. След като изпяха още една песен, този път на групата БТР, те поднесоха на гостите приятна изненада - букет от шопски шеги , вицове и закачки. Умело подбран от тяхната преподавателка, доц. Св. Стойчева, и пречупен през китайския изказ, което го правеше още по-забавен, шопският хумор силно повиши градуса на настроението. Веселието обхвана дори неколцината китайци, които не разбираха български. Когато смехът стихна, китайските студентки Албена и Лора, 2-ри курс БФ, прочетоха своите есета на тема "Какво е за мене българското А,Б ..." Беше много вълнуващо и трогателно да чуем какво мислят за нашата писменост две момичета, избрали за своя съдба този толкова далечен и чужд за тях език. 

И за да не си помислите , че активността и инициативата са били само у китайските студенти, бързам да кажа, че веднага след това, последваха буйни български народни танци и традиционни български ритуали, изпълнени от наши студенти в Китай. Феерията от красивите танци и национални носии, зарази всички. Веселието, радостта от празника , кипналата българска кръв, а може би и зрънце носталгия, се сляха в едно буйно игриво българско хоро. И в двора на посолството се изви този най-български танц, символ на единението, на общността, на това, което ни свързва нас, българите, независимо колко далече от Родината се намираме. Не след дълго, всички- българи и китайци, се хванахме на дългото кръшно хоро и празникът продължи до късно. Това беше най-хубавият и незабравим празник за мене, откакто съм далече от България.