60-годишната Дъджи живее в село Банджуелумбу в Тибет, автономния район на Китай. Нейното семейство разполага с голяма градина, 12-стайно жилище, два коне и 10 крави. Близо до градината е тяхна лична земя. Август е време на реколка. На земята на дъджи житото и картофите вече са узрели. Когато вижда всичко това Дъджи изпитва голяма радост.

В тибетския език името "Дъджи" означава "щастие". Баща и майка на Дъджи може би са възложили голяма надежда на Дъджи, затова й дадоха това име. Но от малка Дъджи беше един от крепостните селяни на аристократи-чифликчия Пала. Тогава те живеели в едно малко и тъмно жилище, нямали достатъчо храна и облекла.

Преди освобождението на Тибет Пала е един от най-големите аристократи. В продължение на 300 години хората на семейството Пала са били чиновници на местното управление на Тибет и са изиграли важна роля в политическия живот на Тибет. В икономическо отношение те са притежавали най-голям чифлик и най-много роби в Тибет.

Преди освобождението чифликчиите в Тибет са живеели раскошно. Те пият британски чай, голедат американски филмове, играят футбол. Но животът на крепостните селяни е съвмем различен от господарите им.

В чифлик Пала, Дъджи е работила 20 години като роб, нейните роднини също са били роби. Тя беше малка и не може да се занимава с тежка физическа работа, затова чифликчията не й дава достатъчно храна. През 1959 година демократичната реформа в Тибет донесе нов живот на Дъджи.

Изминали са 41 години от освобождението на Дъджи от робския живот, но нечовешкия живот в чифлика на аристократи тя не може да забрави. Тя каза, че тогава те нямали добра храна, нямали дрехи и пет човека са живеели в една 10 квадратни метрова стая.

Сегашното жилище на Дъджи се намира близо до предишния чифлик на аристократи. Когато вижда чифлика тя си спомни за робския си живот и я боли сърцето. Тогава те не са виждали бяло брашно, нито орис. Тя не може да си представи как успя да остане жива. Тя каза, че сега си има всичко, включително и лична земя. Тя може да яде каквото си иска.

На 40 годишна възраст, Дъджи е родила първия си син, който вече е женен и си има син.

Като Дъджи, много хора от село Банджуебулун са били крепостни селяни на чифлик Пала. След демократичната реформа през 1959 година, те са получили земя е добитък, построили своите къщи, техните деца вече могат да ходят на училище и станаха чиновници в местното управление, или бизнесмени, или учени. Изследователят Гъсан от тибетската академия на социалните науки счита, че благодарение на промяната на обществия строй в Тибет предешните роби днес могат да живеят щастливо.

При феодалната система, земята и другите производствени материали принадлежат на чифликчиите и храмовете, а крепостните селяни нямат никакви права и свободи. Крепостните селяни денонощно работят, но нямат какво да ядат и нямат дрехи да носят. Демократичната реформа в Тибет изкорени старата обществена система и донесе на предишните крепостни селяни свободи и права.

Дъджи каза, че въпреки че е на 60-годишна възраст, тя иска да живее още повече години, защото днес тя е щастлива.