Между митовете и истината

Всъщност раждането далеч не е толкова болезнен процес, както го описват някои майчета. Но искам веднага да уточня – безболезнено то може да е само когато се извършва в специализирано медицинско заведение, от добър професионален екип, на определения термин, протича без усложнения, през естествените родилни пътища и раждащата е добре подготвена. Лошото е, че подобни обстоятелства, събрани накуп, се срещат твърде рядко.

В миналото разкъсването на тъканите при раждането е било срам за акушерката. Днес почти всяка жена ражда с разкъсвания в една или в друга степен. Причините – недостатъчна родилна активност, нееластични тъкани (най-вече при по-възрастни раждащи), неподготвеност на бъдещата майка за процеса… Не е чудно тогава защо в родилната зала често се разнасят неистови крясъци. Всъщност темата е за секса. Възможно ли е жената да изпита удоволствие при раждането?

Чак пък оргазъм?!

Една моя пациентка ми разказваше: "По време на раждането изпитах такова огромно удоволствие. Бях страшно възбудена и получих оргазъм!" Медицинският персонал около нея се вцепенил – дали жената не бълнува, или пък съзнанието й е замъглено от силна родилна треска?!

Действително тя беше изпитала всичко това. Явно е имала огромен късмет – активна родилна дейност, еластични тъкани, раждане на термин, без усложнения. Околоплодните води са изтекли обилни, топли. Жената оприличаваше усещането на овлажняването при полова възбуда. В резултат главата на бебето леко-леко се плъзнала през родилните пътища, притискайки силно ерогенните зони. Ето как е дошло невероятното сексуално удоволствие.

Този разказ звучи почти като измислица! Но той носи убедително послание – мислете и се подготвяйте за раждането не като за ужасно болезнен процес, а като за естествен финал на изключително силни положителни емоции.

Истината е, че раждането е тежък физически труд – преди всичко за бъдещата майка. Но нали и при половия акт жената не е безучастна – тя също изразходва физически усилия в една или в друга степен… Приемете, че раждането не е страшно! В крайна сметка, ако толкова много се страхувате, може да поискате обезболяване.

Да присъства или да не присъства

Интересен е психологичният аспект на въпроса да присъства ли бъдещият баща на раждането. И как неговото присъствие би повлияло върху по-нататъшния сексуален живот на двойката? Гледните точки са две – напълно противоположни. Едни смятат, че мъжът няма работа в родилната зала, тъй като след видяното едва ли ще запази плътското си влечение към своята половинка (в този момент нейната привлекателност се е изпарила). Други пък опонират – нека да гледа! Така жената ще се издигне в очите му, той ще я види в друга светлина – как стоически се бори с болката в името на очакваното дете… Коя теза е вярна? И двете са твърде крайни. Разбира се, ако по време на раждането до жената е най-близкият й човек, това би й помогнало да мобилизира силите си и да не е толкова чувствителна към болките. (Казано под сурдинка, някои колеги се държат твърде грубо в родилната зала, което допълнително травмира раждащата. Ако партньорът и е там, едва ли биха си го позволили…) Така че въпросът е: да присъства или да не присъства?

Ако бъдещият баща откаже, много вероятно е бременната му половинка да се нахвърли върху него: "Значи не искаш да си до мен в такъв решителен момент. Страхуваш се за себе си, защото си най-големият егоист на света…"

Послание към раждащите

Мили бъдещи майчета, не ругайте партньора си, ако той откаже да Ви придружава в родилната зала. Ще Ви издам една малка вече публична тайна – почти всички мъже не са толкова силни духом, за каквито се представят, и сигурно Вашият партньор не би си признал, че го е страх. И Вие трябва (макар да мразя повелителната форма) да помислите за Него, което означава и за себе си – ще бъде ли добре за Вас, ако в най-критичния момент се наложи медицинският персонал да се отправи към колабиралия на пода бъдещ баща?! Точно затова повечето лекари не обичат раждащите да водят съпрузите си в родилната зала. И ако все пак Вашият възлюбен събере кураж да присъства, запомнете – мястото му е до главата Ви. Не е нужно да гледа какво става между краката Ви. Там и без него е доста тясно… Задачата му е да Ви подкрепя духом. Най-добре е да милва челото или косите Ви.

Послание към партньорите

Уважаеми бъдещи татковци, не се правете на горди петли и не парадирайте с храбростта си. Със сигурност раждането е зрелище, което няма да Ви допадне и задълго ще травмира психиката Ви. Бях свидетел на един показателен случай в частна клиника. Бъдещият баща беше дошъл, за да присъства на великото събитие и да го съхрани на филмова лента. Той беше телевизионен оператор и носеше скъпата си служебна камера. В сюблимния момент изведнъж се строполи и камерата отхвърча по пода. Картината беше трагична – мъжът в несвяст, камерата изпочупена, раждащата крещи с всички сили… Половината от персонала се втурна да вдига мъжагата и да събира парчетата стъкла…

Охлажда ли страстта?

Как се отразява на половото влечение, ако мъжът е станал свидетел на раждането на своето дете? Че желанието се охлажда, е толкова абсурдно твърдение, колкото и твърдението, че бременността засилва "апетита" на мъжа към жената. В основата на сексуалното влечение е емоционалната свързаност. Ако я има, десетки гледки на раждане не могат да я унищожат. Ако такава свързаност липсва и в отношенията има напрежение, мъжът може да оправдава охлаждането с присъствието си в родилната зала и с онова, което е видял там. Това е повод, но не и причина. В такъв случай търсете причината в отношенията ви, не се самозалъгвайте, че в основата е ужасният вид, в който Той Ви е видял в родилната зала.

Ако емоционалната близост между партньорите е под въпрос, мъжът няма какво да прави при раждането. Не може да очаквате подкрепа от човек, който Ви е душевно чужд?! Имали сте цели 9 месеца, за да си дадете сметка доколко сте близки с Вашия партньор и може ли да разчитате на него. Ако през това време той Ви е помагал, посещавал е заедно с Вас курсове за бъдещи родители, чел е специализирана литература, активно е участвал в покупките за бъдещото дете – това са положителни сигнали. Отрицателните са: пълно равнодушие ("Проблемът си е само твой…"), отсъствие на какъвто и да е било интерес към развитието на бременността и предстоящото събитие.

От назиданието до вината

Моят съвет е: не настоявайте половинката Ви да присъства на раждането с аргумента "Добре е да види как страдам!" Е, ще види и какво от това?! Едва ли ще Ви обича и ще Ви цени повече. Понякога става дори обратното. Има мъже, които през цялата бременност на партньорката си (особено ако тя доста демонстративно показва каква мъченица е) чувстват вина, че тя е забременяла и се измъчват ("Всичко това е заради мен."). И когато такъв бъдещ баща види "апотеоза на трагедията", т.е. самото раждане, може да се потресе: "Повече никога! За нищо на света няма да я докосна! Не бих позволил отново да страда заради мен." Между впрочем за разлика от женските клетви в родилната зала ("Никога вече няма да раждам!"), които се забравят още при вида на малкото съкровище, мъжките обещания твърдо се отстояват.

И все пак – има едно безспорно предимство, ако Вашият любим посрещне отрочето в родилната зала. Най-вероятно той завинаги ще се откаже да се хвали със своите войнишки "подвизи"…