Кога дойдохте в Китай? Какво Ви привлече да дойде?

В Китай дойдох през 2000-та година, ознаменувала за човечеството предела на столетията, а за мен този предел беше по-силен, драстичен даже, като се има пред вид, че почти не бях напускала родната си страна и нямах представа от чужбина, а от такава далечна чужбина като Азия, още по-малко.

Външно погледнато, дойдох случайно: в последния момент научих за конкурса на Министерството на образованието и науката в България за лектор в Китай и си подадох документите. Но погледнато от гледна точка на постоянния ми интерес към културата и философията на Изтока, или от ирационалната гледна точка на съдбата – може би не е толкова случайно. Когато ми задаваха преди този въпрос, обикновено казвах, че не съм дошла, а съм се озовала в Китай и в бъдеще се надявам да разбера защо съм тук.

Има ли разлика между реалния Китай и този Китай, който си представяхте преди да дойдете? Може ли да ни кажете какво Ви направи най-силно впечатление?

Разбира се, че има огромна разлика. Китай от България беше книжният Китай, беше Лао Дзъ, беше Китай на приказките. Беше Китай от една европоцентрична гледна точка (от гледна точка на центъра на света Европа, а не от центъра на света Чунгуо – значението на името на страната). От България Китай изглеждаше като края на света, а когато дойдох, изведнъж центърът и периферията се размениха, така че можете да си представите колко радикално са се обърнали представите ми.

Когато дойдох, първите ми впечатления бяха свързани с пространството: едно плътно хоризонтално пространство гъмжащо от хора и мощният вертикал на високите сгради. Това е поразяващо като визия. По друг начин ме впечатли един шофьор, който си пееше в препълнения с хора автобус, без сянка от умора и напрежение. Още тогава разбрах, че китайците по-лесно прикриват умората и раздразнението си, а песента не ги напуска каквото и да става.

Какво впечатление имате от китайските студенти? Каква разлика има според Вас между китайските студенти и чуждестранните студенти?

Външното ми впечатление: много ученолюбиви, внимателни и любезни. Дори когато в себе си дълбоко нямат интерес към ученето точно на българския език, не го показват директно, а се мъчат да продължат да изглеждат добрите ученици. В сравнение с чуждестранните студенти те изглеждат деца, понякога по детски изчервяващи се когато хитруват, или при споменаване на връзката между момче и момиче. Обичам ги в тези откровено детски моменти. Имат определено по-малък социален опит: не са се сблъсквали с нуждата да работят, за да учат; за тях животът предстои, когато завършат, като в едно клише, което се използваше в България преди. Но се приготвят за бъдещето упорито и дори ако не всичко разбират, са готови първо да го научат наизуст и после да вникват в него. В това отношение, в ученето наизуст, чуждестранните студенти отстъпват, но пък те компенсират като наблягат повече на контекста.