В същност, физическите наказания не могат да разрешат никакви проблеми, само ще причинят влошаване на конфликтите и ще доведат до подтиснатост и омразя към учене...

Добре дошли в рубриката У Дома, където ще намерите интересни неща, свързани със семейството и с ежедневния ни живот.

В днешната програма ще продължим темата как да правим забележки на малките деца. В живота ни често се срещаме с такиви случаи, например, майка иска дещеричката да учи пиано, обаче, 5-годишното момиченце не може да запомни правилния начин на подреждане на пръстите, въпреки че учителят вече й е показал няколко пъти. В края на крайщата, майката губи търпение и я бие пред учителя...

В същност, физическите наказания не могат да разрешат никакви проблеми, само ще причинят влошаване на конфликтите и ще доведат до подтиснатост и омразя към учене. В този случай, самочувствието на детото също е възможно да бъде разрушено, а другия директен резултат е, че детето ще постъпва както родителите му, когато има спорове с други деца, първата реакция е да действува превантивно.

Изкуството на възпитането е да се засили положителното у детето, а не отрициателното. Затова, най-добрият начин е да накарате децата да забележат недостатъците си сред истински похвали. Ако родителите хвалят напредъка на децата, тогава, те ще бъдат пълни с увереност да поправят грешките си.

Освен биене, викане, повишаване на глас също е трудно за показване на правителен начин на действията. Например, всеки ден, Таотао разхвърля различните си играчки навсякъде, и изобщо не слуша какво му казва майка му.

Хаосът в стаята ядосва майката, "Колко пъти съм ти казвала! Остави играчките на място! Ако не ги прибереш, ей, сега ще ги хвърля!" едновременно с това, майката нарочно хвърля най-любимата на Таотао играчка и още веднъж му се кара високо...

Не е правилно, че по-високия глас може да окаже по-силен ефект, а обратно е, родителите ще загубят своето достойнство след силен вик, а децата също ще се чувстват обидени и наранени. По този повод, по-добре е майката да му каже спокойно и заедно с детето да прибира играчките, ако детето се справи добре, веднага да го похвали, и така постепенно да му помогне да придоби е добър навик.

Въпреки отрицателно влияние на критиката, родителите все още трябва да научат как да изразявят своите критични мнения. Например, тригодишният Тонтон вижда, че майката се върна от работа и иска да й налее чаша вода. Както всеки може да си представи, че малкият Тонтон разлива водата на масата, и чупи чашата. Въпреки, грешката на детето, родителите трябва да забележат блестящите му прояви, особено, когато идеята му е добра. За да има ефект забележката, когато детето сгреши, може да му се направят навременни и предварителни предложения за него. По този начин, детето няма да се страхува от грешки, и ще има смелост само да разреши подобни проблеми в бъдеще.