Въпросът за китайската кухня е сложен по няколко причини: преди всичко, традиционната китайска кухня далеч не е еднородно понятие. Тя се състои от различни школи и стилове. Най-известни от тях са – пекинския, шандунския, юннанския, тянцзинския, кантонския, уйгурския и др. Изключително популярна е и съчуанската кухня, която е много пикантна и изключително люта. Броят на ястията и блюдата не може да бъде установен и сравнен, но като цяло северът се слави със своите пелмени - варени (цзяоцзъ), или на пара (баоцзъ), спагети или фиде, както го наричат моите колеги, а югът –с ориз във всякакви варианти, и много люти подправки.

Най-популярното ястие в Пекин е , разбира се, патицата по пекински, която няма нищо общо с това , което се предлага у нас. Около столицата има специални ферми за отглеждане и угояване на особен вид патици, както и специални насаждения – сорт трева , с която се хранят. И преди е ставало дума , че кулинарията е висше майсторство за китайците. Тя се счита за висше изкуство, а както всяка друга човешка дейност в схващанията на китайците, се основава на дълбоко философско разбиране и теоретични принципи. Огромно значение се придава на т.н. 5 стихии – сладко (земя), кисело (дърво), горчиво (огън), люто (метал) и солено (вода). Правилното и умело съчетаване на тези 5 вида, се счита за съвършенство и е достъпно само за посветените. Ястието се оценява по 3 критерия –по вид, по аромат и по вкус. На масата в къщи, а и в ресторанта, където китайците все по-често предпочитат да се хранят , по традиция трабва да има не по-малко от 19 –21 блюда. Човек е направо шашнат от изобилието на аромати, подправки, комбинации и вкусови контрасти. Като прибавите към това и сериозното отношение на китайците към храната, можете да се представите какъв ритуал представлява празничното хранене.