Добре дошли в рубриката У Дома, където ще намерите интересни неща, свързани със семейството и с ежедневния ни живот.

Днес, заедно ще разговаряме за една много важна тема, как да възпитаваме малките деца. Когато виждаме децата, които често са мълчаливи или нерадостни, сигурно не се чувстваме добре, обаче, когато те не слушат или правят бели, като родители, лесно се ядосваме. При такъв случай, как е най-добър начин да контактуваме с децата? Какво трябва да внимаваме?

Първо, уважението е важно дори и за малките деца. Въпреки, че децата са малки, обаче, самочувствието им е не по-малко отколкото на възраснтните. Децата с отворен характер, веднага ще покажат недоволството си след несправедилива критика, а тези, които са по-затворени, няма да изразят свои мнения пред други, а ще ги скрият в сърцето си и е много възможно, в бъдеще като пораснат те стават хора или с прекалено голямо самочувствие или пък с много комплекси.

Когато децата сгрешат, разбира се, родителите трябва да им обяснят, но това не означава, че дори една минута не може да се изчака. Ако има гости в къщи или много хора, тогава, по-добре да изчакате един подходящ момент, зад други хора, да посочите грешката на децата или след като гостите си отиват. По този начин, няма да нараним самочувствието на децата и те ще ни разбират повече и по-лесно.

Второ, критиката се нуждае от обновяване. В същност, целта на критикуването е да промени идеите, подхода или постъпките на другите. Ако критиката на родителите не остави никакви следи в ума на децата, тогава се омаловажава значението й. Обикновено, ако всеки ден слушат едни и същи думи, като "Бързо!" "Изчисти стаята!", много е лесно да създаде психически мързел. Нека да използваме по-различни думи и начини, например, може да кажем "Ако забавим още няколко минути, няма да успеем да видим представленията на делфини" или да кажем "вече е 9 часа, мечката трябва да спи", по този начин, е по-лесно за децата да приемат критиката.

Трето, мълчанието е по-ефективно от критиката. Спрямо постоянните грешки, децата сами знаят, и е много ясно, че след като действуват така, както винаги, родителите непременно ще се ядосват и ще ги осъдят. Затова, децета вече имат подготовка. Ако, при такъв случай, родителите както обикновено се карат на децата, не повече от няколко минути, те ще забравят неприятностите. А мълчанието на родителите ще ги накарат несигурни за намерението на родителите, и да обмислят за грешките си. Затова, подходящото мълчание създава напрегната атмосфера, която оставя време и шанс за децата да мислят сами.