В списъка на видните световни икономисти за 2002 година има и една китайка-г-жа УИ. Тя също така е сред 10-те най-забележителни жени в съвременен Китай. Колегите й я наричат “Желязната леди на Китай”. Политическата й кариера е достатъбно сложна и възходяща – техник в нефтопреработвателен завод, заместник-директор на завода, секретар на заводския партиен комитет, вице-кмет на Пекин, после заместник-министър на външната търговия, а след това и министър на външната търговия и на външноикономическото сътрудничество на Китай. Член е на Държвния съвет, член на ръководната партийна група на Държавния съвет, а на проведения миналата година конгрес на ККП е избрана за член на политбюро на ЦК на ККП. Понастоящем тя е вице-премиер на Китай и министър на здравеопазването. През тежката кризисна ситуация , когато в Китай върлува атипичната пневмония, тя е избрана за ръководител на Националния оперативен щаб за борба с ТОРС. В голяма степен на нея , на нейната смелост, хладнокръвие, оперативност, организаторски талант, умение бързо да взема решения , се дължат успехите в борбата срещу епидемията. Като жена , която заема високо обществено-политическо положение , тя непрестанно е в центъра на вниманието на обществеността, както в страната , така и в чужбина. В края на 1991 година, поради заболяване на ръководителя на китайската делегация за провеждане на преговори между Китай и САЩ по въпросите на интелектуалната собственост, тази задача се пада на Уи, която до този момент заема длъжността зам-министър на външната търговия само от 4 месеца. Тя спешно заминава за САЩ. Преговорите са трудни, мъчителни и уморителни, тъй като американците ги водят от позиция на силата.

А Китай е длъжен да се придържа към международните норми. Още в първия етап на преговорите, американците проявяват неуважение към членовете на китайската делегация, и с поведението си се опитват да покажат, че водят преговори с крадци. На неуважението на домакините, Уи отговаря категорично- “А ние водим преговори с хищници. Вижте колко експонати във вашите музеи са заграбени и похитени от Китай”. Нейните резки думи, не само поставят американците на място, но им дават да разберат ,че пред тях стои далеч не проста и обикновена жена.

В хода на всеки преговори, страните винаги трябва да знаят доколко и в какво могат да направят отстъпки, а в какво не трябва да отстъпват даже на йота.Това много добре разбира и Уи. След няколко кръга преговори, една от членките на американската делегаццция, която самите американци наричат неотстъпчива, й казва - “Вие сте твърд защитник на интересите на страната си., а в същото време много меко и гладко водите преговорите.”

Очевидно и китайското правителство добре знае това и одобрява позицията, която тя избира срещу заядливите американци. Самата Уи, казваче където и да се намира, тя мисли приди всичко за страната си.. Умна ,твърда жена, тя е готова на всякакви жертви за родината си. На поста вицекмет на Пекин, тя отговаря за промишлеността и външната търговия, ресори, които след нея поемат двама души, толкова голяма по обем е работата там.

Като вицекмет на Пекин, тя определя за себе си норми на поведение и дисциплина, които строго спазва. Първата година не отива в чужбина нито един път, не взима и отпуска. Всяка седмица посещава промишлени предприятия за проверки и запознаване със ситуацията на място. Когато работи в нефтения отрасъл, тя е единствената жена на висока ръководна длъжност в нефтената промишленост.Самата тя признава, че е израснала сред мъже. За съжаление, така и не среща любим човек. Признава ,че не е почитател на безбрачието, но животът не и е дал възможност да срещне своята половинка. В младостта си много обича съветската литература, героите на която се отличават с романтизъм и героизъм. Лююбимият й роман е “Как се каляваше стоманата”, който тя препрочита много пъти.

Под влияние на романа “Далече от Москва” избира нефтеното поприще, и се увлича от героя на романа, в който вижда своя принц на бял кон. След години, натрупала вече опит и мъдрост, тя казва- “Може би съм гледала на живота твърде идеалистично . Всъщност, сега разбирам, че в живота няма принц на бял кон.”

Нарича себе си весела мома. Тя е много открит човек с разностранни интереси. В студентските си години е запалена спортистка, даже е член на отбора на института по софтбол. И сега играе добре тенис, голф и боулинг. А в състезанията по риболов, неизменно е сред първите.

Като жена на висок пост, непрекъснато е във фокуса на вниманието на масмедиите. Любимка е на журналистите, заради приветливото си поведение и добро отношение, и защото никога не крие своето мнение.

В началото на 1994 год., между Китай и САЩ започва търговска “война”. Както навсякъде , където има трудности и тук изпращат нея, и резултатът не закъснява – тя успешно се справя със задачата. А сега след всеотдайната й борба и принос срещу тежкото бедствие, сполетяло Китай, тя още повече затвърди позициите си на спокоен, уравновесен, мъдър и отговорен ръководител.