Завърши посещението на президента на Русия Владимир Путин в Китай и срещите му с неговия китайски колега Си Дзинпин. Среща на двама лидери, които са автентични защитници на националните си интереси, но едновременно с това ярки визионери на формиращия се многополюсен свят.
„Постигането на великото обновяване на китайската нация и превръщането на Америка отново във велика страна може да вървят ръка за ръка, а двете страни могат да си помогнат взаимно, за да успеят и да постигнат - това бе главното послание от срещата между президентите на Китай и САЩ“, подчерта първият китайски дипломат по време на работна среща с медии в посолството на КНР в българската столица. Тя коментира завършилата наскоро визита на президента Доналд Тръмп в Китай по покана на колегата му Си Дзинпин.
Ловеч направи рядък пробив в една от най-затворените и влиятелни икономически среди в Азия. Кметът Страцимир Петков представи пред CCPIT в Шанхай конкретни инвестиционни и туристически възможности, а китайската страна отдели специално внимание на българската делегация въпреки натоварения си международен график.
В периода 19-20 май 2026 г. се състоя 25‑ото официално посещение на президента на Руската федерация Владимир Путин в Китайската народна република. Визитата има и символно значение, тъй като тази година се отбелязват 30‑години от установяването на стратегическото партньорство между двете държави, както и 25 години от подписването на „Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество.“
Месец май 2026 г. ще остане много важен за преобразуването на световния ред (пророкувано по друг начин от Самюъл Хънтингтън точно преди три десетилетия – през 1996 г.) на Голямата шахматна дъска в света (образно представена от Збигнев Бжежински през следващата 1997 г.).
През юли 2025 г. в Пекин беше публикуван първият том от книгата „Избрани произведения на Си Дзинпин за екологичната цивилизация“. Изданието събира 79 текста, обхващащи периода от декември 2012 г. до април 2025 г. Тези документи проследяват еволюцията на концепцията, известна като екологичен социализъм, и нейното внедряване в китайската национална стратегия.
Щом чуем за Сидзан – този загадъчен китайски автономен регион, в съзнанието ни изникват какви ли не романтични образи – заснежени скали, монаси, Йети, легенди за пещери, където живеят хора, открили тайната на вечния живот, йога, медитация, и... холивудският филм с Брад Пит – „7 години в Сидзан“.
Днес руският президент Владимир Путин пристига на 25-ото си посещение в Китай за два дни, по-малко от седмица след американския си колега Доналд Тръмп. Западните медии веднага започнаха да пишат какви ли не конспирации - Москва не искала да остава по-назад, това е поредното доказателство, че Кремъл свири втора цигулка или с други думи - започнаха интригите.
За дългогодишния му академичен принос и преподавателска дейност в областта на българския език и литература, както и за заслугите му към популяризирането на българското културно наследство и развитието на приятелските отношения между Република България и Китайската народна република...
Само дни след посещението на Доналд Тръмп в Китай, Владимир Путин пристига в Пекин за разговори със Си Дзинпин. Това вече не изглежда като обикновена дипломатическа активност. Китай постепенно се превръща в центъра, около който започват да се подреждат големите световни сили.
Икономическото сътрудничество между Китай и САЩ носи нови възможности за Европа и за България“, коментира за КМГ. експертът по дигитална транформация и модерно управление в национален и международен формат, Детелин Опров. В коментара си той подчертава, че икономическото сътрудничество е важна движеща сила в международните отношения.
„Посещението на Доналд Тръмп в Пекин подчерта глобалната лидерска роля на Китай и на президента Си Дзинпин“, с тези думи започва коментара си за КМГ проф. Светлана Шаренкова, член на ИБ на БСП, непосредствено след приключване визитата на президента на САЩ в Китай. „Срещите в Пекин носят надежди и оптимизъм не само за двата народа, но и за целия свят“, подчертава българският политик.
Срещата между Доналд Тръмп и Си Дзинпин в Пекин показа, че въпреки стратегическите различия, САЩ и Китай все по-трудно могат да действат изолирано един от друг. Иран, Ормуз, енергийните пазари и технологичната зависимост постепенно превръщат конкуренцията в необходимост от координация.
Безспорно много са срещите на високо равнище, които могат да се определят като "Срещата на века", но посещението на американския президент Доналд Тръмп в Китай наистина заслужава сериозно внимание. Още повече, че за нея се говори от началото на годината (трябваше да се състои в края на март), беше отлагана (заради конфликта между САЩ и Иран), поставяна под съмнение дали ще се осъществи и т.н.
Съществува една много популярна книга, чрез която в университетите на Запад студентите и неспециалистите започват да навлизат в сложното първоначално възприемане на Китай – изследването на Хенри Кисинджър „За Китай“ (2011 г.). Тя не е преразказ на историята на Китай, нито на неговата обособена специфика, а разкрива задълбочено отношенията между САЩ и Китай. Още в предговора, в който се подчертава че „Китай ще играе основна роля в света през ХХI век“ и че „Китай се превърна в икономическа суперсила и главен фактор във формирането на глобалния политически ред“, Кисинджър е категоричен че „взаимоотношенията между Китай и САЩ станаха централен елемент в търсенето на световен мир и глобално благополучие“ (Кисинджър, 2012, стр. 12).
Докато целият свят се притеснява какво ще се случи с цените на горивата, различни стоки от първа необходимост, материали и консумативи, въпреки войната, или по-скоро войните, китайската индустрия процъфтява. Причината за това е, че управляващите в Поднебесната империя са успели да постигнат такава степен на независимост от суровини от чужбина, че на практика няма значение какво се случва извън пределите на страната, народът е спокоен, че няма да настане криза, няма да има рязко поскъпване на храните или другите продукти и най-важното - няма да има недостиг на каквото и да било. Непрекъснато управляващите насърчават за технологична (и не само) самодостатъчност и осигуряване на самостоятелност и контрол върху веригите за доставки.
Един от основните стълбове, на които стъпва китайската външна политика е принципът "печеля-печелиш". И той наистина се оказва печеливш, както за Пекин, така и за останалите държави, решили да си сътрудничат с него. Неслучайно, канадският премиер Марк Карни заяви, че търси по-тесни с Китай за развитието на икономиката. Разбира се, примери в това отношение могат да се дадат с развити или развиващи се страни от различни континенти, но най-важното е да се фокусираме върху България.
Ключoвите ВYD и МG, ĸoитo ca cpeд нaй-ycпeшнитe ĸитaйcĸи мapĸи в Eвpoпa, вече сериозно нaвлизaт нa бългapcĸия пaзap.Toвa пocтaвя ĸитaйcĸитe пpoизвoдитeли пpeд тpaдициoнни aвтoмoбилни марки - тe вeчe имaт нaд двa пъти пo-гoлям дял oт итaлиaнcĸитe мapĸи, продавани на българския пазар, и изпpeвapвaт взeти зaeднo aмepиĸaнcĸитe и бpитaнcĸитe бpaндoвe. Toвa oзнaчaвa, чe pъcтът мoжe дa ce ycĸopи дoпълнитeлнo пpeз cлeдвaщитe мeceци, заключават експерти.
В специализиран анализ, публикуван през април, Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че световният икономически растеж вероятно ще се забави до 3,1% през 2026 г. и до 3,2% през 2027 г., след като е бил 3,4% през миналата година. И тази прогноза е при условие че конфликтът в Близкия изток остане ограничен по продължителност и обхват (International Monetary Fund, 2026) – едно доста смело предположение.
Партията на бившия български президент Румен Радев „Прогресивна България“ спечели убедително предсрочните парламентарни избори, проведени на 19 април, според първите екзитпол-данни на водещите социологически агенции в страната. Учредената и ръководена от бившия президент Румен Радев, който подаде оставка близо година преди изтичането на мандата му като държавен глава, партия „Прогресивна България“ е привлякла около 45% от гласувалите и води със значителна преднина.