Новата редакция на стратегията за национална сигурност на САЩ, след като веднъж беше обявена нейната рамка, не променя курса – тя го прави необратим. Конфронтацията с Китай вече не е политически избор, а институционален закон, който заключва света в дълга война без фронт, без крайна дата и без право на отказ – с тежки последици за Европа и държави като България.
В ексклузивен разговор за КМГ политикът и експерт по технологично развитие, дигитална трансформация и модерно управление Даниел Опров подчертава, че Китай има своя последователна визия за модернизация и развитие и реализира политика, в която дигиталната икономика и високите технологии са интегрална част от националната стратегия за развитие. „Дигитализацията може да бъде стратегическа основа
Светът е пред големи трансформации в навечерието на 2026 година. Променя се глобалният баланс на силите, фрагментират се икономическите връзки, усилва се технологичната конкуренция, възникват нови предизвикателства за сигурността. Всичко това засяга и Китай, който е изправен пред предизвикателството да провежда активна и добре осмислена стратегия, отговаряща на глобалните предизвикателства.
Преди дни финландският президент Стуб в интервю заяви, че светът е разделен на Запад с 50 държави в него, на Изток с 25 държави водени от Китай и Глобален Юг от 125 държави, без изявен лидер. Може да се спори за бройката, но е факт, че Западът и Изтокът са в битка за привличане на държавите от Юга, които отдавна се изживяват като суверенни и градят според възможностите и куража си независима
Когато светът говори за зелен преход, за климатична политика, за борба с въглеродните емисии, най-често използва езика на моралната необходимост. Шепне за бъдещето, за отговорност към природата, за нови модели на развитие и нови индустриални възможности. Но в Китай тези думи нямат нищо общо с морал или сантимент. В Китай зеленият преход е оръжие. Инструмент. Геополитическа стратегия. Икономическа
1. Въведение Идеята за създаване на обща валута на страните от БРИКС е обсъдена още на срещата на Клуба „Валдай“ през 2018 г. като кошница от валути, подобна на Специалните права на тираж. Въпросът после е официално повдигнат от бразилския президент Лула да Силва на срещата на върха на БРИКС в Йоханесбург през 2023 г. Създаването на валута за търговски и инвестиционни транзакции между
Днес проблемите свързани с иновационно-технологичното развитие са въпроси, които отдавна са излезли извън академичната и производствена сфери. В текущата обстановка те се ситуират на върха на острието на глобалните геополитически и геоикономически противоречия. Постигането на превъзходство в надпреварата в тази област се превърна в ключов фактор, който осигурява стабилно предимство в почти всяка
Една широко разпространена, но вече невярна хипотеза, продължава да битува в икономическата теория. Става дума за така нареченото „догонващо“ развитие (catch-up growth), което се препоръчва на по-слабо развитите страни (включително и на България), за да достигнат по-високо развитите от тях (Ангелов, 2018). Именно по тази причина макроикономистите (предимно западните, но и редица от Изтока и Юга)
„Китай все по-уверено затвърждава водещата си роля в глобалните иновации – не само в производството на соларни панели, батерии и електромобили, но и в развитието на изкуствения интелект, роботиката и високите технологии“ - това бе единодушното заключение на ръководителите и членовете на делегацията от български учени, кметове на общини и представители на бизнеса, които посетиха КНР през първата
През 1937 г. Страната на изгряващото слънце започва пълномащабна война, нападайки Китай. През целия период, до 1945 г. само от китайска страна са дадени между 35-37 милиона жертви(!!!), числото стъписва още повече, когато стане ясно, че от тях 20 милиона са военни, преки участници в конфликта, а останалите 15-17 милиона (няма точни данни), но на практика - почти същото число, цивилни, избити по възможно най-варварския и нецивилизован начин. Т. е. жени, деца, възрастни, напълно беззащитни хора са намерили смъртта си само, защото... са били китайци.
Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките. Защитил е дисертация на тема “Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България”. Автор е на множество изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция.
Специално за КМГ, в края на отиващата си година, известният български професор и д-р по история и философия Нако Стефанов коментира някои основни въпроси, свързани със социално-икономическото и технологично развитие на Китай през 2025 г., както и перспективите за следващата година. Професорът е категоричен: „В началото на 2025 г. КНР е дала почти 1/3 от произведените в света стоки. Поднебесната произвежда повече от САЩ, Германия, Япония, Южна Корея и Великобритания, взети заедно, затвърждавайки своето първо място като глобална работилница. Стратегията „Произведено в Китай 2025“ навлиза в нова фаза, фокусирайки се върху изкуствения интелект, зелената енергия и самостоятелността”!
Това са китайските марки автомобили Omoda и Jaecoo, представени в България чрез компанията Genius Automotive Europe. В началото на м.декември в българската столица се състоя премиерата на двете марки китайски автомобили.
Световноизвестният български диригент, композитор и културен мениджър Маестро Найден Тодоров продължава своя творчески път на световната сцена с турнето си в Китай и с провеждането на майсторски клас в признатата за едно от най-престижните музикални училища в света – Пекинската Консерватория. Така той допринася за още по-тясното свързване на българската музикална традиция с една от най-динамичните културни сцени в света.
Детелин Опров е експерт в областта на технологическите и технически науки и новите технологии, с над 25 години професионален опит както в държавната администрация, така и в частния сектор. Член е на Гражданското сдружение „Родина, Общество, Държавност“, което работи за изграждане на силно и отговорно гражданско общество, насърчава прозрачността и ефективността в управлението и подпомага диалога между институциите и граждани.
Следващата година може да се превърне в годината, в която в България ще бъдат подписани не един, а няколко договора за автомобили с китайски компании, стана ясно от изказванията по време на събитието, на което присъства и посланикът на КНР Н.Пр. Дай Цинли. Форумът бе открит от зам.-министъра на икономиката и индустрията Дончо Барбалов, който подчерта в словото си, че промяната в профила на
С тези думи българският вицепремиер Атанас Зафиров приветства участниците в съвместния българо-китайски научен форум, който се проведе в София. Събитието е организирано от Китайската медийна група и Българската академия на науките и е под надслов: „Предимствата на новите технологии и иновативни практики в съвременното икономическо сътрудничество. Добри практики и опит в партньорството между България и Китай”.
Седемнадесет споразумения за сътрудничество между представители на организации от неправителствения сектор, университети и сдружения в Китай и България, бяха подписани в присъствието на заместник-председателя на Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители Сяо Дзие и вицепремиера Атанас Зафиров.
Председателят на ПП „Възраждане” и на парламентарната й група д-р Костадин Костадинов взе участие в международен форум, организиран в рамките на БРИКС в руския град Сочи. Темата на форума бе свързана с отношенията между Европейския съюз и страните-членки на БРИКС. Специално за КМГ, непосредствено след завръщането си от форума, лидерът на партия „Възраждане” даде ексклузивно интервю, в което се спря освен на участието на ръководената от него делегация в конференцията в Сочи, също и на някои други актуални международни въпроси, сред които посещението на делегация, водена от зам.председателя на НС и зам.председател на ПП „Възраждане” Цончо Ганев в Китай през седмицата, а също и за предстоящата визита и срещи с китайски депутати, които се очаква да посетят България в близките дни.
Срещата се провежда в момент на силни международни напрежения: засилена конкуренция между великите сили, нови разделения в глобалната икономика, енергийни и климатични кризи, както и изразена слабост на традиционните многостранни институти. Едновременно с това домакинската южноафриканска агенда цели да пренастрои G20 така, че включващият характер (inclusivity) да стане по-реален.