Когато западните анализатори се опитват да разберат Китай, те почти винаги тръгват от погрешната отправна точка. Те търсят в Пекин познатите им политически модели, стратегически инстинкти и исторически навици. Предполагат, че една държава с подобен икономически потенциал неизбежно ще започне да изгражда военни съюзи, да организира блокове срещу противниците си и постепенно да налага политическата си воля по начина, по който европейските империи са правили това векове наред. Когато подобно развитие не се случва, започват да говорят за загадъчност, непредсказуемост или скрити намерения.
Живеем в свободен свят и е нормално хората да искат да пътуват, да опознават нови места и да имат незабравими изживявания. Обикновено се смята, че колкото е по-далечна някоя държава е толкова по-екзотична.
Дълги години разговорът за Китай започваше почти по един и същи начин. Светът виждаше огромните фабрики, контейнерните пристанища, високоскоростните железници и рекордните производствени показатели. Китай беше възприеман като държавата, която произвежда почти всичко – от електроника до автомобили, от текстил до високотехнологично оборудване. През последните няколко години обаче настъпва промяна, която постепенно измества този образ. Все по-често Китай започва да бъде разглеждан като място, което трябва да бъде посетено, преживяно и опознато.
Икономическата история понякога се променя не с гръмки политически декларации, а с привидно обикновени събития. През лятото на 2026 г. подобен сигнал дойде от пазарите. Докато Европа преживяваше поредната гореща вълна, търсенето на климатици, вентилатори и други охлаждащи устройства рязко нарасна. В центъра на тази вълна отново се оказаха китайските производители, които за кратко време успяха да увеличат доставките за множество държави и да отговорят на внезапно промененото търсене.
Създаден преди 11 години към Министерството на земеделието и храните, уникален по своите цели и приоритети Центърът за насърчаване сътрудничеството в селското стопанство между Китай и страните от ЦИЕ продължава да „набира скорост“ и последователи , както от България и Китай, така и от всички страни от ЦИЕ. Дори през летните месеци Центърът допринася чрез провеждането на редица събития , с участието на предприемачи и стартъп-компании - представители на аграрния сектор да насърчава търговията, инвестициите и технологичния обмен между Китай и ЦИЕ.
Това каза българският вицепремиер и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев по време на срещата му с Н.Пр. Дай Цинли –извънреден и пълномощен посланик на КНР в България. „Искаме отношенията между България и Китай да се развиват на основата на конкретни икономически резултати – повече инвестиции, модерна индустрия, нови технологии и устойчиво партньорство“, подчерта още българският вицепремиер и министър на икономиката, инвестициите и индустрията.
Все по-голямото значение на изкуствения интелект във всички области на живота вече налага съвместни дейности и с други отрасли и сфери. Непосредствен актуален пример за това е обединените усилия за иновативни технологии, които намериха израз в сключено споразумение за съвместна работа между водещата българска PR агенция M3 Communications Group, Inc. и AI компанията Agile Pool, чийто създател е младият бизнесмен Никола Богданов, който неотдавна даде обстойно видео-интервю за КМГ.
В своето изложение Джао Сюхуей представи икономическия потенциал на Нинся-хуейския автономен район и на град Инчуан, като постави акцент върху водещите отрасли – нови материали, съвременни технологии, производство на млечни продукти, кашмир и винопроизводство. Той подчерта, че България и Китай разполагат с взаимнодопълващи се предимства, които създават отлични предпоставки за разширяване на двустранното сътрудничество.
В разгара на летния туристически сезон, когато според последните статистически данни, през настоящата година България се намира „на върха“ на развитието на българския туризъм, за интереса и възможностите за привличане на повече китайски туристи в България и за използване на ИИ в сферата на туризма, разговаряме специално за КМГ с Директора на Института за анализ и оценка на туризма доц. д-р Румен Драганов.
Китайските автомобилни производители лансират автомобили с темпо, което кара Детройт да изглежда сякаш заспал зад волана, съобщава Агенция Bloomberg, като цитира и данните: Америка планира 159 нови модела до 2030 г., Китай пусна 650 за шест месеца.
На тържествен прием в българската столица, домакин на който бе посолството на КНР в София бе отбелязана 99-ата годишнина от създаването на Китайската народноосвободителна армия.
На 17 юли китайският председател Си Дзинпин направи историческо предложение по време на откриването на Световната конференция по изкуствен интелект 2026 и Срещата на високо равнище за глобалното управление на изкуствения интелект, проведени в Шанхай. В словото си той отново подчерта, че всички държави трябва да поставят хората в центъра на вниманието – в случая става дума за използването на ИИ. Така, Си Дзинпин призова за съвместно изграждане на глобална система за управление на изкуствения интелект. Направеното ден по-рано предложение за създаване на Световна организация за сътрудничество в областта на изкуствения интелект, по първоначални данни е подкрепено от 29 държави, като неговите основни цели са насърчаване на глобалното сътрудничество, а не на конкуренцията между страните!
Световната икономическа система, която преминава от режим на почти пълна глобализация в условията на правила и международни договори и институции, към режим на деглобализация, разпад на основни правила и нарастващо значение на „твърдата сила“ в международните отношения (най-вече чрез поведението на САЩ), няма как да предизвиква очаквания за безпроблемен нарастващ икономически растеж, все по-приятелски отношения между страните, кохезия между развити и развиващи се страни, и засилваща се роля на световните институции (като ООН, Световната банка, МВФ и други).
Първата половина на 2026 г. потвърди, че китайската икономика продължава да бъде един от основните двигатели на световното развитие въпреки засилващото се геополитическо напрежение, технологичната конкуренция и несигурността в международната търговия.
Въпреки турболентните условия, засилили се от началото на 2026 г. с повече войни по света, през първото полугодие китайската икономика отбеляза стабилен, но неравномерен растеж с очакван БВП от около 4.5% до 5.0%. Икономическата активност е силно подкрепена от силен износ и инвестиции във високотехнологичен сектор, докато вътрешното потребление остана умерено. Основните двигатели и тенденции включват: индустриално оживление и износ - промишленото производство остана стабилно, водено от глобалното търсене на електромобили, батерии и зелени технологии. И потребление на дребно - регистриран е скромен ръст, като трафикът в търговските зони се е увеличил с около 5.7%.
В интервю, специално за КМГ, проф.д-р Нако Стефанов анализира и обяснява причините и етапите за постигането на технологичните висоти на Китай през годините, прави сравнения с други страни –преди всичко с „конкурентните“ САЩ и дава конкретни примери за бъдещото развитие. Професорът е категоричен, че 15-ят петгодишен план позиционира технологиите като „основна опора“ за китайската модернизация, а изкуственият интелект е ключов елемент за технологичната независимост и икономическото развитие на страната.
В продължение на десетилетия Китай беше възприеман предимно като „световната фабрика“ – място, където международните компании прехвърляха производството си, възползвайки се от ниските разходи за труд, огромния вътрешен пазар и бързо развиващата се инфраструктура. Тази представа отдавна не съответства на реалността. Днес Китай е не само най-голямата производствена икономика в света, но и една от водещите сили в областта на научните изследвания, технологичните иновации и индустриалната модернизация.
95% от българските ученици вече използват ИИ за учебни цели, показва проучване на готовността за интеграция на изкуствения интелект (ИИ) в българските училища, проведено от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и представено от министъра на образованието и науката проф. д-р Георги Вълчев.
Развитието на Сидзан е сред най-интересните примери за това как една държава се опитва едновременно да преодолее историческата изостаналост на отдалечен регион, да съхрани неговата културна специфика и да го превърне в стратегически фактор за собственото си бъдеще. Малко места по света съчетават толкова ясно география, история, култура и геополитика.
Днес имам възможност да обсъдя подробно управлението на съвременен Китай, най-важните аспекти на социализма с китайски специфики и как Китай постига висококачествено развитие. Ще опитам да дам и моята гледна точка и да поставя няколко акцента.