В южната провинция Юннан, и в част от Съчуан и Гуейджоу живее един етнос, който китайците наричат „и", виетнамци и тайландци – „лоло", а самите му членове – „носу". В Китай носу наброяват над 8 милиона, техни представители има и съседен Виетнам и Тайланд. Почти всички хора от този етнос обитават планински райони, далеч от градовете, говорят близък до бирманския език и имат собствена писменост.

Повечето носу вярват, че имат един и същ прародител, наречен Апу Думу. Според легендата, той се женил три пъти и всяка от съпругите му родила по двама сина, или общо шест. Когато възмъжали, двамата най-възрастни от тях повели част от племето си и завладявайки земите на други местни народи се установили в това, което днес е по-голямата част от провинция Юннан. Двамата най-млади синове на Апу Думу тръгнали всеки начело на група воини на изток и разбили ханците, преди да се установят за постоянно в западната част на днешната провинция Гуейджоу. Останалите двама сина на прародителя на носу се заселили около река Дзинша и Ляншан. Тази група бързо се смесила с местните хора от племето пуп.

Настрана от легендите, много учени смятат, че носу са наследници на древния народ цян, обитавал днешен Западен Китай и от който вероятно водят началото си също така тибетците и етноса наси. Те мигрирали от Югоизточен Тибет през Съчуан към Юннан, където сега живее основната част от носу. Не е ясно кога се е случило това преселение, но по време на династия Хан носу влизат за първи път в китайските исторически анали. След края на тази династия, царство Шу – едно от трите в тогавашен Китай, провело няколко завоевателни експедиции срещу предците на носу, водени от известния стратег Джугъ Лян. Китайците успели да разбият силите на носу и завладели част от териториите им. По-късно династия Дзин, която наследила царство Шу, продължила да се води сюзерен на носу, но контролът й бил слаб. След края на нейното управление, Централен Китай изпаднал в период на продължителна анархия и честа смяна на династии, който довел до това, че териториите на носу отново станали самостоятелни. Императорите от династия Суй, макар да обединили по-голямата част от Поднебесната, не успели да възстановят властта над носу. В началото на династия Тан, населението на провинция Юннан било наричано в китайските извори с имената уман, за които се смята, че са непосредствените предци на носу, и буман – предтечите на етноса дай. Тези два народа основали шест независими града по Юннан-гуейджоуското плато, които китайците наричали „джао". През 649 г. владетелят на град Мъншъ успял да разшири териториите под свой контрол до размера на царство, наричано в изворите Дамънгуо (Великото царство Мън). Около век по-късно, с подкрепата на тански Китай, владетелят на това царство успял да обедини всички шест града и оттогава то започнало да се именува Нанджао или „Южния град" по разположението на столицата си. Близо 200 години просъществувало царство Нанджао, преди в 902 г. да падне под ударите на друга южнокитайска държава – Дали. През следващите три века хората от етноса носу били в пределите на цартво Дали, но владетелите му малко се интересували от тях и животът им бил мирен. През 13-ти век монголците на Кубилай хан завладели цял Китай и така носу най-после се оказали част от единната империя. За да закрепят контрола си над тази територия, монголците дали власт на местните първенци на носу и ги оставили да се самоуправляват. По време на династия Мин носу били напълно интегрирани в империята и автономията им отнета. Това довело до няколко въстания, но всички те били потушени.

Религията на носу е анимизма, с елементи на даоизъм, шаманизъм и фетишизъм. Шаманите или както ги наричат „бимо", са тези, които присъстват при раждане, смърт, сватба и всяко друго важно събитие от живота на носу. Като анимисти хората от този етност обожествяват духовете на предците, огъня, планини, скали, водата, земята, небето, вятъра и горите. Те вярват, че дракони предпазват селищата им от зли духове, а демони са тези, които причиняват болестите. В Юннан част от носу са повлияни от будизма и ханската култура, но всички вярват, че човек има няколко души и след смъртта му едната остава в гроба, докато другите се превъплъщават и остават в този свят. През 20-ти век някои носу приемат християнството от западни мисионери и в момента техния брой е около 150 хиляди.

Носу имат уникална йероглифна писменост, която датира поне от 13-ти век. Тя наброява около 10 хиляди знака, много от които са регионални, тъй като писменността на носу никога не е била стандартизирана. Със старите форми на тези йероглифи има записани редица исторически и литературни творби, трудове по традиционна медицина, както и родословия на известни фамилии. След установяването на Китайската народна република писменността на носу е стандартизирана в сричкова форма и днес тя се използва широко в книги, вестници и улични знаци в районите, където живее този етнос.

Днес носу живеят в едни от най-изостаналите и трудно достъпни райони на Китай, макар че цивилизацията е дошла и в техните селища, които са по-благоустроени, прокарани са пътища. Независимо от това повечето от тях продължават да се прехранват със земеделие и отглеждането на домашни животни.