Скътано между уйгурските пясъци по Пътя на коприната, се намира най-ниското, най-горещо и най-сухо място в Китай. Това е Турфанският оазис. Любителите на историята сигурно са чували името, най-вече с това, че няма друг археологически обект, където да присъстват толкова много древни езици и писмености – над 20, както и че тук са запазени множество художествени произведения на манихейската религия, за която преди откриването им се е знаело само от творбите на римски автори. И не на последно място, за нас българите Турфан е свързан с една научна теория, според която именно тук за първи път се среща народностното ни название.
Турфанската префектура се намира в централната част на Синдзян-уйгурския автономен район и се простира върху площ от близо 7000 кв.км. В провод от уйгурски Турфан означава „богато и надарено място" и преди 2000 години градът е бил важен културен, икономически и политически център в района. Търговци, монаси и пътешественици от Китай, Индия, Персия и Близкия изток са си давали среща тук, оставяйки в Турфан по нещо от своите култури и превръщайки мястото в истински град на света.
Малко хора обаче знаят, че Турфанският оазис е най-ниската точка в Китай. Снижавайки се от север на юг, при езерото Айдин той достига 155 метра под морското равнище и е втората най-ниска точка на Земята след Мъртво море. Водите на езерото са едва метър в най-дълбоката му част и в момента то заема много по-малка площ от преди.
Наричан още „Земя на огъня", Турпан е и най-горещото място в Китай. Тук температурите могат да достигнат почти 50 градуса по Целий, а земната повърхност да се нажежи до 90 градуса – достатъчно, за да си сварите яйце, заравяйки го в горещия пясък или да си опържите палачинка върху някой камък. Повече от 100 дни през годината най-високите температури в Турфан минават 35 градуса, а 40 дни те са над 40 градуса. В Турфан дори разказват приказка за местен владетел, който през целия си живот водел държавните дела, потопен във вана със студена вода. Как може човек да живее при такива условия? Отговорът е в ниската влажност на района. Въпреки, че е много горещо, времето тук не е задушно, а високите температури падат рязко на сянка. Температурните разлики са огромни – около 20 градуса. Докато на обяд слънцето прежуря, утрините и вечерите са обикновено хладни. Затова местните хора често изкарват навън леглата си и спят вечерта под открито небе.
Турфан е и най-сухото място в Китай, разбира се заради високите температури. Годишното количество валежи в най-южната част на района е едва 3.9 милиметра. Независимо от това през лятото тук има няколко силни дъждове. Местните хора дори се шегуват, че ако човек застане на правилното място между едрите дъждовни капки, може да се измъкне сух. През годината обаче снеговете от планината Богда са тези, които осигуряват достатъчно вода за да може животът и земеделието да продължават тук вече хилядолетия. Всъщност, заради сериозната липса на вода и дъждове през вековете Турфан е разчитал най-вече на подпочвените води за напояване. Тук се намира Карез, уникална иригационна система, черпеща вода чрез мрежа от подземни канали.
И ако най-ниското, най-горещото и най-сухо място звучат някак си стряскащо, Турфан е известен сред китайците и като най-сладкото място. Тази му слава идва от плодовете, които тукашните хора отглеждат – дини, круши, кайсии, праскови, нарове, фурми, смокини, черници и каквото друго се сетите. Природните условия са дали на района прекрасни условия за земеделие и особено за отглеждането на плодове и грозде. Често наричат турфанските стафиди „зелените перли на Китай", а сушените и пресни турфански плодове са наслада не само за окото и вкуса, но и наистина едно от най-вкусните неща, които човек може да опита в Китай.
