Родена танцьорка
Името на Ян Липин е известно в цял Китай, дори и на онези които знаят малко за танцовото изкуство. Приносът й за изкуството е огромен, а небезизвестният й „танц на пауна" е ненадмината класика. Това което прави Ян Липин уникална и интригуваща фигура, са не само грациозните движения или силната физика, но също и историята й. Тя идва от скромно семейство, от малък град в провинция Юннан, без да се е обучавала професионално в танцово училище. От ранно детство, Ян знае че иска да стане танцьорка, но тъй като живее в отдалечено място и семейството й е бедно, записването в училище за танцьори е немислимо. Тя израства помагайки на семейството да изкарва прехраната, като пасе стадата и се грижи за по-младите си братя и сестри. Малкото време което успява да отдели за себе си използва за да се учи сама да танцува. Вече 12 годишна, тя е привлечена от една танцова трупа от провинцията. Девет години по-късно, се присъединява към Националния ансамбъл за народни песни и танци. През 1986г., се прочува буквално за една нощ с изпълнението на „танца на пауна" в национален конкурс, което й донася прякора „принцесата паун". За последните 30 години, Ян изгражда своята външност именно върху този прякор. Носи косата си винаги дълга и развята, а маникюрът й винаги е перфектен, тъй като тя вярва че той е нейната запазена марка и съществена част от танцовите движения. „Не мога да си представя да изпълнявам друго животно от пауна. Не бих могла да изпълня драматични танци като тези в „ Сън в червените покои" например. Обичам естествените неща", казва танцьорката в интервю.
Ян успява да си проправи собствена ниша в китайското танцово изкуство. Прочутият й паунски танц е почерпен от традициите на етнос Бай. При все че, в сигнатурните й изпълнения са използвани различни етно елементи, тя е по-склонна да ги нарича „съвременни танци". Колкото различни и уникални да са те, всички имат една обща черта: вдъхновени са от природата, и отразяват разнообразието на растителния и животински свят в провинция Юннан.
За изминалото десетилетие, Ян успява да привлече и обучи танцьори от всички възрасти, главно от малките села на провинция Юннан. Тя вярва, че добрите танцьори могат да се развият като нея, без формално обучение. Между представленията, тя събира ученици за танцовата си школа в Юннан, където се фокусира върху обучението на младото поколение. Ян споделя, че самата тя има какво да научи от тях. Тя приема оттеглянето от сцената като нещо съвсем естествено. Говори за сбогуването с публиката толкова непринудено, че някой би помислил че не е прекарала целия си живот раздавайки се на сцената. „Време е да спра да танцувам", казва тя и посочва към младите танцьори в другия край на сцената, „вижте ги, толкова са красиви". В гласът й няма и следа от завист или тъга, само радост, сякаш хвалеше собствените си деца.
Джао Мин, който споделя първото й място в националния конкурс през 1986г. каза, че с нейната слава и талант, тя можеше да преследва кариера на големия екран. „Много от танцьорите се превърнаха в звезди, но вместо да търси лична слава, Ян превърна танците във фокуса на нейната кариера. Те ще се помнят още дълго време", казва той.
Когато името „Ян Липин" се появи на екрана по време на съботното гала представление, развълнуваната публика избухна в силни аплодисменти. С прозвучаването на музиката и появата на грациозната сянка под ярката „лунна светлина", в театърът настъпи такава тишина, че можеше да се чуе падането на игла. На сцената, лицето и костюмът на Ян бяха обвити в сянка, което имаше хипнотизиращ ефект върху публиката. През цялата си кариера във всяко едно изпълнение, Ян се е стремяла да покаже по-скоро танца отколкото себе си като фигура. За изненада на феновете, тя нито веднъж не излезе от сянката и не се показа на светлината. Въпреки това, когато зрителите започнаха да излизат от театъра след края на представлението, разочаровани че не са могли да зърнат лицето й, Ян излезе на сцената и бе посрещната от бурни аплодисменти.
Както нейният дългогодишен приятел Джао бе казал „тя винаги успява да изненада".
