Филмът „1911" може да се нарече крайъгълен камък поради две важни причини, той маркира 100 годишнината от Синхайската революция и е 100 филм на звездата Джеки Чан, както и първият му филм като режисьор от последната режисирана от него лента „Кой съм аз" през далечната 1998г. Обхващайки някой от главните преломни моменти от развитието на модерен Китай, филмът е само част от дългия списък с високо бюджетни патриотични епопеи, следвайки стъпките на хитове като „Основаването на републиката" и „ Началото на голямото пробуждане". Всички те излъчват същия вид тържествена атмосфера и внимание към историческите детайли. С водещия Чан превъплъщаващ се в драматичен образ, филмът също така включва впечатляващ екип от китайски звезди като Уинстън Чао (в ролята на Сун Ятсен), Ли Бинбин ( в ролята на детектив Дий), Дзян У (от „Нека летят куршумите"), Джоан Чен, Ху Гъ, и не на последно място синът на Джеки, Джейси Чан.
Описвайки събитията около Синхайската революция от 1911г., фокусът на филма е разделен на две между Сун Ятсен, който събира средства в Европа и действа като политическа фигура оглавяваща въстанието, а от друга страна Чан който е неговият приятел Хуан Син, предвождащ войските на бойната арена, които успяват да свалят от власт династия Цин и императрицата (Джоан Чен). Действията започват през 1910г., с въстанието в Гуанджоу водено от Хуан Син, което въпреки че се проваля, проправя пътя за следващите битки, и е последвано от разпространяването на революцията и различните машинации обвързани със свалянето на властта и издигането на Сун Ятсен като водач и лидер.
„1911" е изненадващо различен от това което може да се очаква за обичаен филм на Джеки Чан. Във всяка една своя част, лентата доказва че е един сериозен филм, с огромен набор от исторически фигури, много от които само са споменати в бързо премигващите субтитри. Това вероятно би било трудно за възприемане от всеки незапознат с описвания период, но от друга страна пък му придава един дух на автентичност. Друг момент, от който филмът печели е сравнително малкия брой известни лица в него и гостуващи звезди с минутни роли, за разлика от колегата му „Основаването на републиката" и „Началото на голямото пробуждане", които въпреки че бяха интересни, в същото време и донякъде разсейващи. Не липсват и западни статисти в лентата, които до известна степен губят от чара на по-драматичните сцени със Сун Ятсен в Европа. За щастие, главните актьори в това число Чан, са в добра форма и въпреки присъствието на мегазвездата, филмът в никакъв случай не се показва като „суетна творба". Добре подбраните техники на разказвачеството и местещия се фокус между Сун и Хуан, задържат интереса през целия филм и пречат на това той да се превърне в един своеобразен урок по история.
Чан също така си е свършил добре работата като режисьор, с помощта на Джан Ли, успявайки ефикасно да придвижи действието, като съчетава драматичния материал с мащабни бойни сцени. Последните са в повечето случаи внушителни, въпреки че Чан остроумно е избрал „по-драматичния" цялостен вид, отколкото да забави действието или да прекали с хореографията, а няколкото кървави прострелни рани и отсечени крайници добавят необходимата тръпка и подчертават темата за саможертвата. Ефектите са първо качество през целия филм, като в него са използвани доста добри декори и снимачни места. Чан се възползва от тях, за да пресъздаде убедително историческия период, и доближи филма до престижа на блокбастърите.
„1911" със сигурност достига стандартите на „Основаването на републиката" и „ Началото на голямото пробуждане", и го препоръчваме на онези зрители интересуващи се от патриотичните моменти от съвременната китайска история. Предлагайки нещо по-различно от това което обикновено може да очакваме от Джеки Чан като актьор и режисьор, филмът показва звездата в едно нова светлина и неговото узряване като творец, способен на много повече от шантави кунгфу каскади и смешни физиономии.
