Ян Лан започва журналистическата си кариера като основава първата телевизионна програма за текущи събития в Китай. Тя създава и води редица новаторски шоу програми, като се започне с ток шоуто „Лице в лице", в което са й гостували личности като Бил Клинтън, Хенри Кисинджър, Андрю Уебър и много др. Ян, която изигра ролята си на посланик на Пекинските олимпийски игри 2008, използва влиянието си също и за различни благотворителни мисии. Основава фондацията Sun Culture през 2005г. занимаваща се с въпросите на бедността и промоцирането на многонационалната комуникация.
Днес ще предложа на вашето внимание първата част на една от нейните речи, в които журналистката прави опит за задълбочен анализ на следващото поколение млади китайци – ориентирани към градското, свързани (чрез микроблогове) и чувствителни към несправедливостта.
„ Вечерта преди да се отправя към Шотландия, бях поканена да водя финала на шоуто „Китай има талант" пред 80 хилядна публика на стадион в Шанхай. Познайте кой бе гост изпълнител, самата Сюзън Бойл. Изпълнението на Сюзън бе прекрасно, и дори успя да каже няколко думи на китайски, а именно „сун ни цай". Е, не беше като „здравей" или „благодаря" обичайните неща. Този израз означава „ лук без пари" . Сигурно ще се запитате защо шотландката каза точно това? Всъщност това е част от текста изпят от китайската Сюзън Бойл – 50годишната продавачка на зеленчуци от Шанхай, която обича класическата опера но неговорейки чужди езици, измисля свой собствен текст на прочутата италианска ария Несун Дорма, използвайки думи от ежедневието си. И последното изречение на Несун Дорма което изпя бе „лук без пари". Тези думи произнесени от Сюзън Бойл бяха изпети в унисон с 80 хилядната публика на стадиона.
Изглежда, че и Сюзън и продавачката на зеленчуци от Шанхай принадлежат на онази по-различна част на обществото. За тях най-малко се е предполагало че ще бъдат успешни в една сфера наречена – шоубизнес, при все това техният кураж и талант им помогна да пробият. Това шоу и платформа им даде сцената да реализират мечтите си. Е, да бъдеш различен не е толкова трудно. Ние всички сме различни в един или друг аспект. Аз считам , че да бъдеш различен е нещо хубаво, защото представяш една различна гледна точка. И най-важното, имаш шанса да бъдеш промяната в света.
Моето поколение имаше щастието да засвидетелства и участва в историческата трансформация на Китай, която доведе до много промени за изминалите 20-30 години. Спомням си през 1990г, когато се дипломирах от университета, кандидатствах за работа в отдел продажби в 5 звездния пекински хотел Шератон, който и до днес съществува. И така, след като бях интервюирана от японския мениджър в продължение на половин час, той най-накрая каза: „Г-це Ян, имате ли някакви въпроси?". Аз трябваше да събера целия си кураж да го попитам: „Да, бихте ли ми казали какво всъщност продавате?". Тогава си нямах и най-малката представа за какво служи отдел продажби в един петзвезден хотел. Това бе и първият ден в който стъпвах в петзвезден хотел.
Някъде около по това време, се явявах и на прослушвания – първите открити прослушвания в националната телевизия – заедно с още хиляди други колежанки. Продуцентът ни каза, че търсят някой с лице което да излъчва невинност и красота. Когато дойде моят ред, аз се изправих и казах : „Защо жените по телевизията винаги трябва да са красиви, невинни и приветливи? Защо не може да имат собствени идеи и собствен глас?" Усетих инстинктивно, че може би съм обидила продуцента. Но всъщност, той остана дълбоко впечатлен от думите ми. И така, аз преминах във втория кръг от прослушванията, и после третия и четвъртия. След 7 рунда, аз бях единствената оцеляла накрая. Ето как започна моята кариера в китайската телевизия и най-гледаното шоу. Вярвате или не, това бе първото шоу по китайска телевизия, което позволява на водещите да изказват лични мнения без предварително одобрен сценарий. Моето предаване по това време се гледаше от 200 до300 милиона зрители всяка седмица.
(продължава в част втора)
