Настоящата радиопоредица разказва за живота на генералния секретар на ЦК на ККП и председател на КНР Си Дзинпин, проследява неговия професионален път и оформянето му като лидер на фона на големите промени в едно обикновено китайско село.
Днес ви предлагаме втората част от радиопоредицата „Ляндзяхъ".
„Аз наистина се чувствах като човек от Йенан, защото там бе поставено началото на моя житейски път." Да проследим младежките години на генералния секретар на Китай Си Дзинпин, прекарани в село Ляндзяхъ.
----
Си Дзинпин винаги е считал град Йенан като свой роден дом.
На 14-ти август 2004 г. когато е изпълнявал длъжността партиен секретар на провинция Дзъдзян, Си Дзинпин дава интервю за Радиотелевизионната станция в гр. Йенан. В него той откровено споделя, че чувства града като свой роден дом. „Именно там се формираха идеите и характера ми. Затова аз го усещам много близо до сърцето си."
На 22-ри декември 1968 г. под призива на председателя Мао Дзъдун за изпращане на образованите младежи по селата, 17 милиона млади хора напускат градовете.
Младият Си Дзинпин е един от тях. Отправната му точка е столицата Пекин, а крайната дестинация град Йенана, знаково място за китайската революция.
На оживената пекинска гара на 13-ти януари 1969 г., със специален влак младежите се отправят към селата в южната провинция Хънан. Там те пристигат в град Тунчуан, закусват и после с камиони са извозени до Йенан.
На 16-ти януари Си Дзинпин и други младежи пристигат в околия Йенчуан. След това те са изпратени в различни производствени групи.
Си Дзинпин е разпределен в Ляндзяхъ. Той е най-младият сред 15 младежи, изпратени в селото. Тогавашният партиен секретар на групата за Ляндзъхъ, Лиен Юмин си спомня, че Си Дзинпин е носил две куфарчета, пълни с книги.
В Ляндзяхъ имало население от малко над 200 души и около 60 домакинства. Една малка река преминавала през селото. Селяните живеели в пещерни домове, изкопани в планините от двете страни на реката.
15-те младежи били разделени на две групи. Те живеели временно в пещерния дом на секретаря на комсомолския комитет Джан Цинюан. Така започнал животът им в селото.
Селяните преценявали младежите от столицата и обратното. Реално погледнато се извършвало едно своеобразно сравнение между натоварените с мисия младежи и селяните от долните слоеве на обществото.
Около Пролетния празник през 1969 г., младежите били поканени на специална трапеза от местните йенанци като високопоставени гости. На масата имало четири неща – месна яхния, пилешко месо, топчета от свинско месо, оризова ракия. В тези оскъдни времена, това било цяло пиршество. Младежите обаче останали изумени от вкусната местна храна.
След първоначалния приятен престой, пред тях се разкрил истинският облик на Ляндзяхъ..
Скоро след 15-ти януари по лунния календар, някои хора заключват къщите си и напускат селото. Всяка година по това време селяните един след друг напускат родния дом и се включват в потока от хора, които просят по улиците. В околия Йенчуан около половината от селяните са просили по улиците по онова време.
В интервюто през 2004 г Си Дзинпин си спомни, че нещото, което хората са обсъждали най-много е това, че е нахранил едно куче с хляб. Докато почиствал чантата си, Си Дзинпин открил половин хляб, купен от Пекин. Тъй като видял, че хлябът вече бил мухлясал, той решил да го даде на едно куче. Селяните там никога не са виждали или вкусвали хляб и останали изумени от поведението на Си Дзинпин. Те обичали да казват, че образованите младежи не ценят зърнените храни. Историята постепенно се разчула из цялата околия.
В книгата си „Аз съм син на жълтата земя", Си Дзинпин разказва за живота си в Ляндзяхъ. "В селото аз бяха най-младият. Тогава не обръщах внимание на идеята за сплотеност и единение. Останалите младежи всеки ден работеха в планината. А аз бях по-разсеян. Местните хора нямаха добро впечатление за мен."
Бащата на Си Дзинпин, Си Джунсун, винаги се е опитвал да внуши на сина си идеята за „сплотеност". "Баща ми често ми разказваше истории за единството. Той ни караше от малки да се научим да се сплотяваме с хората. Като живееш заедно с други хора, не става да мислиш само за себе си."
С тази мисъл Си Дзинпин започва да се адаптира към живота в селото и се сближава с местните хора. Придобития опит той използва по-късно в работата си като лидер.
Си Дзинпин полага усилия да скъси разстоянието между човека от града и човека от селото.
Един от най-тежките моменти по време на престоя му в Ляндзяхъ била борбата с бълхите. От тях той дори получил алергия. Краката му постоянно били зачервени от ухапванията и това продължило дълго време.
Си Дзинпин и колегите му търсели усилено начини да се справят с тази напаст. След две години обаче Си Дзинпин свикнал с тях. Дори и да го хапели, той успявал да заспи вечер.
Селяните виждали в Си Дзинпин един човек с богати познания и добър характер. За кратко време той се сприятелил с младите хора в селото. Дори си подарил обувките на по-бедните приятели. Понякога се подвизавал като бръснар и подстригвал мъжете. По едно време станал и треньор по плуване и преподавал на младите стил бруст.
Местните хора приели пекинското момче като равен. Си Дзинпин бил за тях прозорец към света.
