Историята на загадъчното и древно малцинство Яо започва от преди две хиляди години. Село Яошан в провинция Гуейджоу е мястото, където е концентрирано малцинството Яо. Заради бедността в миналото, селото привлече голямо внимание от страна на централното правителство и местните власти. Днес обаче разнообразната култура на малцинството Яо е защитена и се наследява, като се превръща в главна движеща сила за развитието на селото и подобряване живота на местните жители.

Село Яошан се намира в околия Либо и е планинско село. То разполага с богати и разнообрази обичаи и традиции характерни за местното малцинство и е идеално място за докосване до тяхната култура. От тях най-известен е етнос Байкуяо, който е част от малцинството Яо и е вписано от ЮНЕСКО като националността с най-цялостно опазената култура и наречен „жива вкаменелост на човечеството". Традициите свързани със сватби, погребения и други ритуали са богати, сградите им са уникални, народните носии и културата на бронзовите барабани са включени в списъка за нематериалното наследство на Китай.

28-годишната Лу Дзинмей е детска учителка в село Яошан. През лятната ваканция, тя работи като екскурзовод в селото. Облечена в традиционна носия, тя разказва на гостите историята зад загадъчните и древни декоративни тотеми по дрехите. В древността, Байлиеняо се научили да използват абстрактни символи свързани с националната култура, които символизирали нагласата им към живота и културата. Лу Дзинмей каза, че много момичета като нея умеят да бродират и често сами шият сватбените си дрехи.

„В селото ще откриете, че момичетата постоянно са заети с нещо, повечето от тях седят заедно и бродират. Започнах да бродирам дрехите за сватбата още като завърших гимназия. Бродирам в свободното си време. Чувството че създаваш нещо красиво е невероятно. Когато не си в добро настроение и започнеш да бродираш, се успокояваш и не мислиш за проблемите повече."

Добросърдечността и трудолюбието са едни от най-забележимите черти в характера хората от малцинството Байкуяо. Заради ограничения транспорт в планината и откъснатост, в миналото село Яошан се развивало бавно. Преди демократичната реформа, земеделието тук било главният източник на прехрана. То изградило у местните селяни чувство на респект към природата и живота. Селото успяло да запази своята идентичност, което днес е рядкост в страната. Наред с бързото икономическо развитие, традиционната култура на голяма част от малцинствата постепенно изчезва и този проблем започва да привлича внимание в страната. От началото на 21-и век, много етнически села се превръщат в история. С тях изчезват и редица древни обичаи с богато културно значение.

Как да се поддържа баланс между модернизацията и съхраняването на традициите в процеса на икономическо развитие? Известният музикант и експерт по защитата на нематериалното културно наследство Тиен Цин изтъква, че желанието на хората да живеят на село е ключово за защитата на традиционните села.

„Според мен най-трудното в опазването на традиционните села е да се поддържа жизненост и живота в тях, т.е. да имат хора, които живеят според обичаите си. "

Село Яошан е успешен пример за това. Чрез практиките си през последните години, селото е намерило начин да съчетае екомиграцията с изграждането на специфични етно села, които да съхраняват и предават културата, като в същото време стимулират туристическото развитие. Част от жителите, които са работили по градовете, се завръщат и намират заетост в селата, което е допълнителен двигател в тази насока.

Предприемачът Хъ Дзиенхуа, от поколението на 90те, е собственик на магазинче за сребърни бижута. Той каза, че му е хрумнала идеята, след като е открил нуждата от наследяването на занаята и бизнес шансовете, които предлага.

Хъ: „Всички неща, което правим сега, са се използвали и носели от малцинството Яо. Обаче никой от нас не се е занимавал с това, произвеждани са от други етноси. Затова реших да науча занаята и да се върна в селото и приложа наученото."

Хъ Дзиенхуа казва, че годишните му доходи сега са около 20-30 хиляди юана, надвишавайки няколко пъти тези в миналото. Подобно на Хъ, много младежи родени тук се завръщат в родния край и търсят нови шансове за развитие.

Джоу Гуансян е главен мениджър на туристическата компания „Яоджъюн" на околия Либо. Той каза, че през изминалите години развиването на етно туризма подобри живота на малцинството Яо.

„При мене има и работници от малцинство Яо, около 60. В началото, като през 2013г. заплатите има бяха около хиляда юана, сега средната им заплата е 2300 юана. При тези условия, много хора, работещи в други градове се завръщат. Много млади хора предпочитат да работят навън, обаче след време и те се връщат."

През април 2012г. село Яошан е включено в списъка с държавните туристически обекти от първа степен. Село Лапиен пък се превръща в образец за етно и селски туризъм. Джоу Гуасян каза, че развиването на културния туризъм не е само от полза за местните жители, но и насърчава повече млади хора да опознаят традициите и занаятите на малцинството.

Началникът на Службата за подпомагане на бедните и развитие на околия Либо У Бандин изрази увереност към защитата на малцинствената култура.

„В другите места съществуват рискове от изчезване на етно културата, обаче в Либо тя е обвързана с туризма и по този начин съдейства за общото им развитие."

Главният мениджър на компания Яоджъюн Джоу Гуансян каза, че най-голямото предимство на Яошан са богатите културни ресурси. В настоящия период най-важното за наследяването на специалната етно култура е образоването на следващото поколение.

„Малцинството Яо е най-малкото и най-специално малцинство на околия Либо. То има свои уникални традиции и обичаи, които са наследявани. Компанията ще положи усилия в защитата на културата. В началното училище Сяошан се организират и лекции за малцинствената култура Яо, не само за езика, както и танците, включени в списъка на нематериалното културно наследство. Културата трябва да се наследява в училището, а защитата й да се популяризира сред учениците."

За младия Лу Дзинмей, това е мечта. Като един от малкото жители, завършили висше образование, тя се занимава с образование в родния си край и се надява да предава красивите истории и културните традиции на малцинство Яо на младото поколение.

„Искам да напиша тези истории, т.е. да ги разказвам като детски приказки, истории за малцинството Яо."

Както Лу Дзинмей, все повече млади хора от село Яошан поемат отговорност за защита и предаване на етно култура. Междувременно, те са уверени, че днешната култура е икономическият ресурс на бъдещето.