Община Джандуо в тибетската околия Дази се намира на около час с автомобил от административния център на района Лхаса. От както се помнят, жителите на Джандуо живеят бедно, прехранвайки се с отглеждането на пшеница, зеленчуци и малко добитък. От 2009 г. в селото започва да се прилага нов модел на икономическо развитие, позволяващ на местните скотовъдци да „наемат" животни за отглеждане. В резултат животът им започна да се подобрява.

В село Лам от общината има 217 домакинства. Годишният доход на глава от семейството в 74 от тях е под 1700 юана (около 170 евро), и именно те се включват най-активно в проекта за наемане на животни за отглеждане. Ли Пин, началник на околийския кабинет за развитие в Дази казва:

„Стопаните подписват договор с кметството за вземане под наем на бременен як. Ако телето му е мъжко, те имат право да го продадат, като спечелените пари остават за тях. Ако е женско, трябва да върнат едно животно на кметството, което ще бъде дадено под наем на друго домакинство. Това на кратко е нашият модел за селско развитие".

В Тибет якът е символ на богатство. Този, който има повече якове се смята за по-заможен. Защо обаче хората от община Джандуо не са богати? Проблемът е в осигуряването на фураж през зимата, за който те няма как да платят. Ако няма достатъчно храна през зимните месеци, якът ще умре, а ако е недохранен няма да бъде продаден на добра цена. Това поставя хората от Джандуо в доста трудно положение, изход от която предлага проектът за наемане на животни.

„В миналото нямаше достатъчно средства, човек да започне бизнес, а стопаните не можеха да купуват женски якове. Сега държавата им дава под наем животни, т.е. средствата да започнат бизнес. Така те вече не са с вързани ръце и доходите им постепенно се увеличават."

Тензин Ниима е 44-годишен жител на Джандуо, който е усетил ползата от проекта. Той има три деца и преди да се захване с животновъдство е нямал никакви доходи – земята, която е обработвал с няколкото си яка е изхранвала само семейството му. Заради бедността трябвало да отлага изпращането на децата си на училище.

„Преди да се включим към проекта за наем на животни бяхме много бедни. Сега мога да продам нещо и да изкараме допълнително пари. Надявам се децата да отидат в по-добро училище и един ден да ги изпратя в университет", казва той.

След като получил животно от общината, Тензи Ниима му направил специален краварник и полагал най-големи грижи за него. През миналата година продал две телета, а с друг собственик сменил храна и фураж. В момента цената на един як е 5000 юана, а с доходите от продажбата на мляко през миналата година в семейната каса на Тензи Ниима влезли общо 12 000 юана. И те вече не се смятат за бедни.

Две години след началото на проекта за отдаване на животни под наем, в село Лам също са настъпили големи промени. Кметът Джампа обяснява:

„През 2006-та годишният доход на най-богатото семейство в селото беше едва 1000 юана (100 евро). Повечето от останалите хора нямаха никакви парични приходи. През 2010-та годишните доходи на глава от населението в селото достигнаха почти 5000 юана".

/Петя-Т./