През изминалите две седмици ви разказах за пътуването ни до красивия и спокоен град Лидзян. Днес ще продължим с посещение в една от най-известните исторически и културни столици на древен Китай – Лоян.

Лоян е различен от Лидзян. Той е по-голям град, затова е по-шумно и не е толкова спокойно както в Лидзян. Вечеряхме в известния стар ресторант в града „Джънбутун". Той е построен през далечната 1895 г. а сегашното си име носи от 1974 г.

Най-известна в Лоян е „водната" трапеза. Какво значи това ли? Ами „Водна" има две значения: първо, всяко ястие на трапезата се състои от супа (вода); второ, ястията се сервират едно след друго, което наподобява водно течение. Това също е специалитет на Лоян и е задължителен избор за туристите в града. Вкусна трапеза с интересно име.

Вторият ден в Лоян е за разходка им музеите. Първите няколко музея, в които ни заведоха, са построени върху открити гробници на императори, обикновени чиновници и войници, представители на династиите Източна и Западна Джоу. Вкаменелости на коне, дървени коли, водени от коне и кучета разкриват дали погребаният е император, чиновник или войник в зависимост от броя на животните, съдовете и други вещи, използвани приживе. Един от тези музеи носи името „Музей на шестте коня и колата" – там са погребани предимно богати лоянци и императори – шест коня е максимумът, с който древните са изпращали починалия във вечността.

Посетихме и Храма на белия кон. Това е най-старият будистки храм в Китай, построен преди повече от 1000 години. Той е съставен от няколко по-малки и една основна сграда. В една от тях се съхраняват 12 свещени статуетки на Буда от общо 28 обявени за такива в цял Китай. Останалите са в Забранения град в Пекин, но са изложени за посетители. В центъра на двора, пред една от сградите е поставена каменна сфера, издължена от едната страна и приличаща на голяма делва. Съществува поверие, че който я, оставя болестите си тук. Има и специална молитвена сграда с огромни статуи на Буда и неговите велможи. Който пък се помоли тук, желанието му се сбъдва. Човек обаче поема едно задължение: когато молитвата му се изпълни, да се върне и да запали свещ пред статуята Буда. Помолих се. И обещах да се върна, за да благодаря на светеца, когато желанието ми се изпълни.

Другата светиня, която видяхме, е храмът-гробница на Куен Ю – много тачен от цял Китай герой. За разлика от другите гробници, тук характерното е, че стените му са покрити със стенописи, разказващи за живота на Куен Ю и неговите двама побратими.

Чрез всичко това усетихме богатата култура на град Лоян, който е бил столица на Китай в продължение на столетия. Всички сгради и реликви тук разказват за „златния век" по време на династия Тан и развитието на будизма. Всъщност Лоян е задължителна спирка за всеки, който има интерес към китайската история и развитието на китайския будизъм.

Освен тези културни паметници Лоян е известен и с божурите си. Те са прочути из цял Китай и всяка година в града се провежда фестивал по божура. Навсякъде където минахме – до ресторанти, магазинчета, дори край пътя, бяхме следвани от красиви божури. Местните хора се гордеят с богата си култура, както и с известните божури.

Ако отидете в Лоян, не пропускайте да се насладите и на фолклорните спектакли на местните националните малцинства, чрез който ще усетите богата култура още от времената на династия Тан.