В днешното предаване, искам да ви представя две от четирите изобретения от древния Китай, които са толкова важни и са основата на човешката цивилизация. Те са компас, барут, хартия и печат. Днес ще ви представя компас и барут.
Компас
Компасът е просто устройство, което помага на човек да се опиентира за посоките. От момента на изобретяването му хората вече можели да определят правилния курс в безбрежното море и не се страхували, че ще се загубят в планина. Знаете ли обаче, че първият компас е изобретен в Китай преди повече от 2000 години? В древността китайците използвали компас, за да опредеделят благоприятни места за изграждането на жилища или гробни могили. След това простото устройство навлязло в употреба в ежедневния живот, производството, военното дело, топографията, мореплаването и други сфери. Особено популярен компасът станал сред моряците. След това през арабския свят достигнал и Европа. Компасът оказал огромно влияние върху развитието на морската навигация в Европа и дори на развитието на цялата човешка цивилизацият. Без компас Колумб едва ли би открил Америка.
А знаете ли защо стрелката на компаса сочи юг?
Земята представлява сама по себе си огромен магнит. Под влияние на земната магнитосфера единият край на стрелката на компаса показва юг, а другият – север. Първият компас – сънан (букв. сочещ на юг) бил изобретен в епохата на Воюващите царства. Той бил направен от естествен магнит и наподобявал по форма на лъжица. Този компас можел да се върти, постарен върху гладка глинена плочка дипан. В свободно състояние дръжката на лъжицата сочела юг. Сънан обаче имал и някои недостатъци. Така например, той бил слабо намагнетизиран, а силата на търкане при въртенето му била голяма, което правело определянето на магнитния полюс не особено точно, неудобен бил и за носене. По тези причини впоследствие в компаса започнали да използват въртяща се хоризонтално магнитна стрелка. Това е и днешният компас.
Барут
Когато стане дума за барут, хората си представят обикновено взривове и други неприятни неща и не го свързват с думата „лекарство". Защо обаче в Китай наричат барута „огнено лекарство" (хуояо)? Оказва се, че първоначално барутът е бил не за военна употреба, а действително е имал отношение към лекарствените средства.
Преди повече от 1000 години китайските императори и благородници мечтаели да бъдат вечно млади, затова организирали група даоски монаси да създадат елексир на безсмъртието. Те вярвали, че с него ще могат да постигнат вечен живот. Разбира се, даоските алхимици не открили средство за безсмъртие, но в процеса на опитите забелязали, че сместа от селитра, сяра и прах от дървени въглища се възпламенява лесно. А в древен Китай селитрата и сярата се използвали при лечението на различни болести и тъй като смесени горели лесно ги нарекли хуояо (огнено лекарство). Впоследствие барутът започнал да се използва широко при направата на фойерверки, боеприпаси, както и за взривове в промишлеността и други сфери.
Днес барутът е неразривно свързан с ежедневието на китайците. По време на Пролетния фестивал, сватби, откриване на фирми, предприятия и други тържества фойерверките са неизменна част. При откриването на Олимпиадата през 2008 г. количеството фойерверки, озарили пекинското небе, бе 3,8 пъти повече в илюминациите на всички предишни игри взети заедно.
Тъй като е лесно да бъде запален барутът, китайците често казват за някой, който се сърди, че е „ял барут", а в думите му се усеща „мирис на барут".
Драги слушатели, това бе всичко за днешното предаване, благодаря ви за вниманието и до следващата седмица с мен Лиу Сумин.
