Здравейте драги слушатели, добре дошли в днешната рубрика „Пощенска кутия". Аз съм вашия приятел Лиу Сумин.

В днешното предаване ще да ви представя китайски батик и брокат, които са много известни в света.

Батик

Технологията на батика е много проста. С помощта на горещ восък върху плата се рисуват художествени мотиви, след което той се боядисва с индига и се маха восъка. Техниката на батика се предава от поколение на поколение сред малцинствата, които живеят в Югозападен Китай. Тя въплъщава богатото въображение и традиции на местните хора. Батикът често бива наричан „цвете на източното декоративно изкуство". Китайският батик пленява с разнообразен дизайн и изчистени цветове. Платовете, изпълнени с тази техника, често се използва за направата на дамски дрехи и разнообразни изделия за дома. Много хора украсяват домовете си с парчета батиков плат, създавайки неповторима артистична атмосфера. А знаете ли какъв е произходът на китайския батик?

Легендата разказва как много отдавна живеело красиво момиче от етноса мяо. Тя прекарвала много време в боядисването на тъкани, но така и не била доволна от резултата. Веднъж, след поредният безплоден ден, се умарила и запспала. Когато се събудила видяла следи от пчелен восък по плата, който изглеждал още по-зле. Тя се ядосала и го хвърлила в котела с боята, но когато го извадила останала изумена – там, където били следите от восъка се появили невероятно красиви бели фигури във формата на цветя. Девойката научила и приятелките си на тази техника. Така се зародил художественият занаят батик. Днес жените от някои национални малцинства в Китай използват батика не само при производството на дрехи, но и за художествени изделия, което увеличи популярността на това древно изкуство.

Брокат

Тържествените одежди на китайските императори, обшити с дракони, се отличавали с особена пищност и красота. Те са направени от особен вид брокат, който заради пъстрите си шарки, напомнящи перести облаци в в лъчите на утринната зора, е получил името юндзин или „брокатът на утринния облак".Този тип брокат се нарича още нанкински, тъй като технологията за производството му се е зародила в град Нанкин.

Китайците са започнали да тъкат брокат преди повече от 1500 години. За приготвянето му са използвани златни и сребърни нишки, паунови пера и коприна. Десенъти рисунките по брокатаюндзин отразяват традиционната култура. Преди всичко те са свързани със символиката на императорската власт, богатството и благополучието.Китайският брокат представлява най-високото ниво на технологията за производство на коприна. В древността той бил привилегия на императорския двор. Понякога императорът награждавал за особени заслуги висши чиновници с брокат, този плат бил поднасян в дар на владетели и посланици на далечни държави.

Процесът на тъкане на брокатът юндзин е много трудоемък. Тъкачният стан е дълъг над 5 метраи висок 4 метра. Двама души е трябвало да работят едновременно, като на ден са успявали да изтъкат най-много 5-6 сантиметра. Ето защо хората говорели, че „един цун брокат е като един цун злато" (цун – китайска мярка за дължина, около 3,2 см.). За изработването на брокатено платно с ширина 78 сантиметра е трябвало да бъдат преплетени 14 000 копринени нишки. По своята сложност, този процес може да бъде сравнен вероятно с компютърното програмиране.

В периода на разцвет на производството на юндзин в Нанкин работели над 30 000 стана, над които се трудели близо 300 000 души. Благодарение на богата културна доминанта и високото техническо ниво на производство нанкинският брокат е признат за едно от чудесата на Китай. След основаването на Китайската народна република през 1949 година, правителството отделя доста средства за възстановяване и съхранение на технологията за приготвяне на юндзин. В Нанкинският научно-изследователски ниститут по броката успяват да копират успешно дреха, открита при разкопките на гробница на княз от времената на династия Хан, както и робата на един от минските императори. И до днес ръчната технология за производство на брокат не може да бъде замемена от машини. В момента в Китай работят не повече от 50 майстора, които познават технологията за тъкане на брокат юндзин. През 2009 г. нанкинският брокат бе включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Драги слушатели, това бе всичко за днешното предаване, благодаря ви за вниманието и до следващата седмица с мен Лиу Сумин.