Днес получих писмо от г-ца Румяна Будинова. Съжалявам, че заради проблем в комуникацията, едва днес го получих. В днешната рубрика ще прочета писмото й и ще й отговаря.

Скъпи приятели, здравейте!

Скъпи Павел, много се радвам, че отново водиш „Пощенска кутия" и се надявам да общуваме по-често.

Най-искрено Ви поздравявам всички с настъпването на годината на Дракона и се надявам да бъде успешна за всички.

Изминалата година премина с честването на много годишнини –създаването на Радио Китай за чужбина, на КНР, и на българо-китайските отношения. В София, благодарение на китайското посолство, отбелязахме тържествено тези чествания.

Все още пред очите ми е грандиозния спектакъл „Очарованието на Дунхуан" на оперната трупа от провинция Гансу.

Благодарение на вашето радио ние знаехме за изключителните фрески в пещерите Могао в Дунхуан. Благодарение на оперния ансамбъл на провинция Гансу картините от тези стенописи оживяха пред нас. Музиката и песните пресъздадоха тези стенописи.

Изпитахме неописуема наслада, а брат ми като любител на източните бойни изкуства, беше особено впечатлен от сцената в която свиреха на гуджън и се упражняваха в бойното изкуство У-шу.

Друго събитие, което със сигурност ще помним е вечерта в НДК посветена на приятелството между България и Китай и установяването на дипломатическите отношения между двата народа. Танцовата група от вътрешна Монголия представи невероятни изпълнения- сложни акробатични номера на колела с жонглиране във въздуха и танци символизиращи язденето на коне, които ни пренесоха мислено в прериите на вътрешна Монголия.

Миналата седмица тържествено беше открита седмицата на китайското кино в залата на театъра на Софийския университет. Този път този форум се проведе в тесен кръг. Присъствахме малко хора, но това ни даде възможност да общуваме и да обменим идеи. В личен план аз бях много щастлива, тъй като видях моя съученичка, която не бях виждала скоро и която беше представител на Софийската градска библиотека.

И накрая бих искала да завърша писмото си с финала на моето есе, което за съжаление се изгуби по пощата и не взе участие в конкурса „Една моя история свързана с Китай".

„Допивам си чая от провинция Съчуан в изящен сервиз, подарен от китайските ми приятели и се питам: „Какво е за мен Китай?" Дали топлите гласове на приятелите от Радиото, усмивката на Надя, скромността на Петя, хумора на г-н Хъ, стила на шефката Ангелина, ерудицията на доцент Тиен, отдадеността на професор Гъ към студентите, професионализма на всички, които работят в китайското посолство, съседите от Китай в другия вход с които отсръбваме глътка българска ракия и си казваме „Камбей" и „Наздраве" или е първото писмо, което получих на световния език Есперанто, написано от китаец. Дали Китай за мен са пухкавите панди, закачливите маймуни и невероятната природа? Или са всички онези непознати, но искрени и добронамерени хора, които ме спираха да се снимаме или са думите на известен китайски поет, който с много обич нарича моята родина „Роза, която Господ е изпуснал в човешкия рай". Не знам какво точно, но знам, че Китай е моята недовършена история, която ще дописвам със сърцето си."

Е, Павел, това беше за днес. Поздрави на Всички. Обичам Ви!

Ваша Руми

Здравей Руми,

Много ми е приятно, че получих писмото ти от далечна България. Съжалявам, че заради проблем в комуникацията, едва днес получих писмото ти и ти отговарям веднага. Видях, че в края на писмото си ми написала адреса на електронната ти поща. Според мен, този начин ще е по-сигурен, по-стабилен и най-важното – по-бърз.

Най-напред искам да ти благодаря за поздравите и хубавите пожелания към нас. Вече ги предадох на всички колеги в редакцията. Те много се радват, че поддържаме контакти и се надяват отново да се видим в Пекин или в България.

Както каза в писмото си, през миналата година проведохме доста мероприятия, свързани с годишнини от създаването на Радио Китай за чужбина, на КНР и на китайско-българските отношения. Нашата редакция също организира съответни дейности на официалната уебстраница на редакцията. Много се радвам за вас, че дори в София, България, можете да усетите топлата атмосфера като нас. Китайското посолство играе важна роля за популяризирането на китайската култура в България. Помня, че когато бях специализант в България от 2005-2006 година, участвах в доста организирани от посолството мероприятия, които привлякоха много български приятели, с което Вие по-добре разбрахте нашата култура и най-важното е, че дружбата между нас се задълбочи чрез тях.

Прочетох твоето есе „Една моя история свързана с Китай". Искам да ти кажа, че това което си написала наистина е много хубаво. Според мен, това, че се запознахме и имаме възможност да контактуваме, е просто съдба. Ще предам поздрави на всичките ти приятели в Китай – Надя, Петя, Хъ, Тиен, Гъ, Ангелина и останалите. Искрено се надявам, че ще се видим отново.

Пожелавам ти всичко най-хубаво. Бъди жива и здрава. Предай поздрави на всички приятели в Божурище.

Павел

24-ти май, 2012 г.