За много американци Пекин е Китай, смята бившата звезда от NBA Стивън Марбери, който вече трета година се подвизава в китайската столица като играч на столичния отбор. Китайците, които отиват в САЩ имат своя американска мечта, а аз – добавя баскетболисът – съм в Пекин и имам своя китайска мечта. Драги приятели, в днешната рубрика ще ви разкажа малко повече за човека и баскетболиста Стивън Марбери.

„Обичам Пекин, живота ми тук, децата, отбор ви „Гуоан", обичам да се возя на пекинското метро, обичам баскетбола, обичам мира."

В момента Марбери е на 34 години и преди 15 е играл за „Милуоки Бъкс". По това време на два пъти е избиран в отбора на звездите на NBA. След като напуска професионалистите, Марбери решава да продължи да играе баскетбол в Китай и се присъединява последователно към отборите на Шанси и Фуошан, а през сезон 2011/ 2012 играе за тима на Пекин.

В началото мнозина смятаха, че Марбери е като други чужди играчи, но после видяха, че всяка сутрин той пътува с метрото до спортната зала, и често носи дреха с йероглифите „Пекин", „Китай" и „Двойно щастие". Така доста от пекинчани вече го смятат за симпатичен и в същото време специален.

Стивън Марбери не може да се оплаче от живота в китайската столица и това, което той му предлага. Когато има свободно време често се разхожда по централната търговска улица „Уанфудзин" или се старата пекинска атмосфера по уличката „Нанлуогусян". Може да го видите в някой бар на „Санлинтун", а понякога купува продукти и готви в къщи заедно с братовчед си. С една дума, човек може да зърне Марбери на най-обикновени места в Пекин. Всъщност, още щом пристигна в китайската столица баскетболистът носеше тениска, върху която бяха изписани йероглифите „Пекинско момче".

„Да живея в столицата на Китай за мен е все едно отново изживявам едно прекрасно детство. Чувствам се наистина страхотно, както и заради това, че имам възможност да играя баскетбол в Пекин. Затова и се възприемам като пекинско момче."

В началото Марбери се качил на пекинското метро заради бас, но после го заобичал, тъй като било най-бързия и удобен транспорт от жилището му до спортната зала. Разбира се, баскетболистът си купил и карта за градския транспорт.

„Момчетата от отбора ми обясниха, че до апартамента ми има станция на метрото и така започнах да ходя с него на тренировки. Чувството да се возя на пекинското метро е същото, което изпитвах като малък в родината си. Возех се с градския транспорт до 18-годишен, така че сега се чувствам нормално."

Едно от нещата, които Марбери харесва особено е тукашната традиционна култура. След като дошъл, някой му дал прякора „Лаома". В началото баскетболистът не разбирал какво означава, но после разбрал, че думата „лао" пред фамилното име е признак на уважение. Сега, когато говори с журналисти се представя именно с това си име – „Лаома".

Семейството на Марбери е многобройно. Двете му дъщери са над 10 години, а синът му – на 6 и носи името на баща си Стивън. Затова китайските им приятели го наричат Сяома – „Малкият Марбери". Неотдавна Лаома доведе Сяома в Пекин и планира да продължи да играе баскетбол, започвайки професионална кариера в Китайската баскетболна асоциация. По думите на Марбери баскетболът има голям потенциал в Китай, затова и планира да превърне Пекин в свой втори дом.

„Започнах да свиквам с тукашната култура. Обичам Китай, тази страна ми даде много, а сега се опитам и аз да и се отплатя според силите си."