В 6 часа сутринта на една от спортните площадки в хънанския град Уън се събират любители на тайдзицюен и започват редовната си тренировка. Подобни места тук има много, не само в града, но из цялата околия, която прилича на една голяма школа по тайдзицюен.

Джан Дзие е студентка и се е върнала в родния си край за лятната ваканция. През изминалата година в университета тя е осъзнала какво означава да си роден в място, известно с традициите си в бойните изкуства, и сега за нея е важно да се научи да играе тайдзицюен. Затова всеки ден през ваканцията е тук и тренира.

„Започнах да тренирам тайдзицюен след кандидат-студентския изпит през миналата година. Сега искам да навляза по-надълбоко в това изкуство, защото то е в основата на културата на моя роден край. Разбира се, искам и да го популяризирам на други места".

Учителката й Джан Син тренира тайдзи вече десетина години и е известна сред любителите на това изкуство. През лятната и зимната ваканции много студенти идват да учат тайдзи с нея. Според Джан, това е нейно призвание, затова й не взима пари за уроците.

Всъщност, в околия Уън придобиването на умения по тайдзицюен е въпрос на престиж, затова и всеки неин жител да може да играе традиционната гимнастика. Така е и в град Чъндзягоу, който се смята за люлка на т.нар. чънски тайдзицюен. Тук бойното изкуство е част от живота, възрастни и млади, мъже и жени, всеки може да играе тайдзицюен добре.

Местното кметство също не остава по-назад и е решило гимнастиката да стане част от програмите за физически упражнения в институциите, предприятия и училищата. Освен това често организира състезания, за да насърчават изучаването на тайдзицюен.

Това е гласът на преподавателите от школа за бойни изкуства в Чъндзягоу, където има доста такива заведения. Много от тях са добри майстори и са дали своя принос за разпространението на тайдзицюен. Джън Хуей е един от тях. Той е започнал да се занимава с тайдзицюен, когато е бил на 10 години, а днес вече е професионален треньол. По думите му, тайдзицюен е важна част от неговия живот, това, което го е изградило като личност:

„Тренирането на ушу не е лесно. В началото исках да се откажа, но после преподавателите ми казаха, че развитието на тайдзизюен има голям потенциал и модерните хора имат нужда от него. След като реших да се посветя на тази работа, всеки ден мисля за тайдзи, понякога дори го сънувам".

Кон Кам Кинг от Африка е тренирал тайдзицюен вече десет години. Под неговото влияние, жена му също започна да се занимава с китайската гимнастика преди две години.

„Чувствам се много добре, когато тренирам тайдзицюен. Това намалява стреса от работата и се чувствам по-спокойна".

Кон Кам Кинг казва също, че тренирането на тайдзи намалява болежките му.

„Тайдзицюен е фантастично средство и ми помага много. Преди имах болки в гърба, но когато започнах да се занимавам с тази гимнастика те намаляха. Аз съм зъболекар и донесох тайдзи в моята клиника. В момента тайдзицюен е много популярно в страна ми, имаме дори китайски треньори".

Коментирайки разпространението на китайските бойни изкуства, началникът на Културния център за тайдзицюен Йен Су казва:

„От 1992 година в околия Уън са се провели 10 международни симпозиума, посветени на тайдзицюен. Тези усилия са довели до популяризирането на знанията за тази гимнастика в много държави, а броят на практикуващите го достигна 200 милиона".

Джу Тиенцай, който е сред първите китайски треньори по тайдзицюен, започнали да работят в чужбина, казва:

„Китайското кунгфу е известно по целия свят и много млади го харесват. Тайдзицюен обаче също така е много полезно за здравето и тонуса на човек".

П-Т