През миналия месец приключиха Параазиатските игри 2010 в Гуанджоу, и още сме развълнувани от духа на онези спортисти с увреждания. Всъщност, всеки от тях има специално преживяване и история в борбата си срещу трудностите. Историите има са много обикновени, но са вълнуващи. Въпреки че са с различни степени на инвалидност, те запазят увереност в живота. Трябва да полагат повече усилия от физически нормалните хора, а ние трябва да уважаваме постигнатия от тях напредък, поради упорития им стремеж и подкрепата на роднините и на обществото. В днешната рубрика ще ви запозная със спортиста с уреждания Чиу Джъмин и ще ви разкажа историята му.

30-годишният Чиу е роден в Макао. Преди, той е бил весело момче с открит характер, но поради злополука преди две години, остава инвалид. Това променя живота му и Чиу губи желанието си за живот.

„В началото ми бе много трудно да се движа. Веднъж, четях книга на леглото, но без да искам я изпуснах. Тогава кракът ми бе гипсиран и не можах да стана и да взема, плаках от болка. Мислех си, ако не мога да върша такива лесни неща, какво ще правя в бъдеще? По онова време бях много тъжен."

Благодарение на спорта обаче, в животът на Чиу настъпват огромни промени. Родителите и приятелите му дават кураж и той разбира какво трябва да направи.

„Мога да правя много неща. Възвърнах си увереността. В началото дори не можах да се справям с ежедневния живот, и не си представях, че ще мога да играя бадминтон в инвалидна количка. Спортът е много интересен и забавен и аз никога няма да се откажа от него. Това е първата ми работа след инцидента. Благодарение на подкрепата на близките и приятели, постепенно си върнах увереността в собствените сили."

Чиу има мечта. Иска да продължи спортната си кариера по-дълго и да участва в Параолимпийските игри.

„Искам да продължа да тренирам и стана наистина добър. Ако има възможност, ще участвам във всичките състезания на Параазиатски и Параолимпийски игри."

Нека сега чуем какво казва самият Чиу:

„Да правя всичко, което мога. Ще продължа да полагам усилия за това."

В спорта напрежението е по-голямо отколкото в много други области. Спортистите с увреждания обаче трябва да се справят не само с него, но и с огромните психологични и физическои бариери заради инвалидността. Въпреки че на Параазиатските игри в Гуанджоу Чиу не успя да се представи добре, духът му направи силно впечатление на нас и на треньора му. Докато горовех с треньора Лян Уейсин, видях, че очите му са пълни със сълзи.

„Той наистина е добър спортист. Винаги се труди упорито, а в състезанията влага най-големи усилия. Неотдавна се разболя от грип и по време на игрите още не се бе възстановил. Тогава се притесних много. Според мен, вече положи всички усилия. Това е достатъчно."

Хората с увреждания винаги са били по-особени. Те не могат да получат успех толкова лесно като останалите, а в същото време обществото ги приема трудно. Мнозина от тях обаче избират да не се изолират и продължат живота си. Такива са и спортистите с увреждания. Да им стискаме палци все повече от тях да успеят.

П-Т