На проведената на 12 декември церемония по откриването на Параазиатските игри в Гуанджоу, 300 майки на спортисти с увреждания подариха на децата си талисмани и цветя под съпровода на песента „Моето дете, ти си моята гордост". В това време обаче, майка на атлета Чън Хундзие гледаше сина от Небето.

20 годишният Чън Хундзие е роден в град Сямън и е преживял доста трудности. Като малък родителите му се развеждат. От начално училище Чън живее само с майка си. За съжаление, когато е на 7 години, съдбата му поднася нова неприятна изненада. Момчето е ударено от силен ток, заради което губи дясната ръка и получава сериозната мускулна атрофия на левия крак.

Въпреки че семейството на Чън не е кой знае колко богато, отношенията между сина и майката са добри. На терена пък инвалидът Чън Хундзие показа необикновена дарба. Когато е в първи клас на начално училище, участва в състезание на висок скок, побеждава здравите физически съперници и печели златен медал. Човек без дясна ръка трудно може да пази баланс по време на ходене и тичане, но Чън опровергава това „правило". Възможностите на момчето и представянето му на терена привличат погледа на треньора на лека атлетика от Спортната школа на Сямън Ян Сямин. Той си спомня:

„По това време, официалните представители на Спортното управление за спортисти с увреждания на Сямън откриха Чън. Когато се видяхме го попитах какво обича да прави, а той отговори: „Да играя футбол и тренирам скок на височина". Казах му да прави същото движение като и веднага добре усвои. Ръководителите на Федерацията за хора с увреждания на града ми казаха, че момчето ще играе важна роля в дейността им. На 1 март 2005 година Чън Хундзие започна да тренира в нашата школа."

От тогава започва и истинската спортна кариера на Чън. Тъй като е трудно да контролира физическия си баланс, той трябва да влага повече усилия от другите хора. Заради липсата на развити мускули на левия крак, отскокът му не е достатъчен и това затруднява постигането на по-високи резултати. Треньорите обаче не се притесняват, защото знаят, че той може да изпълни всичките им изисквания и така, в крайна сметка, нивото му непрекъснато се повишава.

През 2006 година Чън Хундзие участва за първи път в Държавното първенство за спортисти с увреждания и получава бронзов медал с резултат 1.87 метра, а в края на 2006 година влезе в националния отбор.

Преди началото на Пекинските параолимпийски игри, майка на Чън се разболява сериозно и за да не повлияе върху тренировките на сина си, скрива от него факта, че се бори с рак. На игрите, като най-младия и с най-голяма степен на инвалидност спортист, Чън Хундзие участва във финала на скок на височина и печели бронзов медал. След състезанието той подарява отличието на майка си, която е в болница.

След Параолимпийските игри в Пекин, Чън Хундзие започва да се грижи за майка си вкъщи. През март 2009 година обаче тя умира.

На проведеното през май същата година в Манчестър Световно първенство за спортисти с увреждания, Чън стана световен шампион с резултат 1.91 метра и отново откри за себе си смисъла на скока на височина. Там той доказа, че е гордост за своята майка и страна.

„Когато застанах за първи път на най-високото стъпало на почетната стълбица, гледах как се издига националното знаме и слушах химна, бях много развълнуван."

На Параазиатските игри в Гуанджоу Чън Хундзие отново печели златен медал.

„Много се радвам, че мога да участвам в игрите заедно с най-добрите азиатски спортисти. Доброволците са много гостоприемни, съоръженията за хора с увреждания също са отлични."

П-Т