През 2009 година, китайският младежки футболен тим за жени загуби мача срещу севернокорейския тим, с което за първи път не успя да се класира за Световното младежко първенство по футбол. На проведения през 2010 година мач от Азиатската купа, китайският национален женски отбор загуби мача срещу Япония, и за първи път не успя да участва в Световното първенство по футбол за жени. Двата китайски национални отбора едни след друг пропуснаха шанса си в световното състезание на най-високо ниво, може да се каже, че в момента, за китайският женски футбол, който досега имаше бляскава история, настъпи „студена зима".
На 30-ти в Чънду бе закрита Азиатската купа за жени. В мача за третото място, китайският отбор загуби от Япония с резултат 0:2, с което китайските момичета не можаха да получат билет за Световното първенство за жени през 2011 година в Германия. От създаването на Световното първенство за жени през 1991 година насам, китайският тим за първи път не се класира в състезанията. След мача, старшият треньор на националния футболен тим за жени Шан Жуйхуа заяви, че поема отговорността за лошото представяне на тима и реши да подаде оставката си.
„Вече съм на 65 години. Много съм благодарен, че Китайската футболна федерация се довери в мен. Доволен съм, че изпълних задълженията си за Пекинската Олимпиада и Азиатската купа. Но китайският футболен отбор за жени не може да изпълни задачата за Световното първенство. Поемам пълна отговорност. Трябва да се оттегля и поднасям извиненията си на Китайската футбола федерация и футболните фенове."
През 1988 година Шан Жуйхуан за първи път стана старши треньор на националния тим за жени. Тогава тимът стана шампион в две последователни години на Азиатската купа и за първи път участва в Световното първенство за жени в Гуанджоу през 1991 година.
„Преди 19 години, лесно се класирахме в Азиатската купа, за нас нямаше реална конкуренция. А днес играхме предпазливо, но не можахме да класираме. Вече нямаме абсолютно предимство. Нивото на китайския футбол за жени вече не е като преди."
През 90-те години, резултатите на китайския футбол за жени бяха доста добри. Отборът спечели сребърни медали на Олимпийските игри в Атланта и Световното първенство за жени в САЩ през 1999 година. Със оттеглянето на някои отлични играчи като Сун Вен и Лю Ейлин, нивото на отбора започна да запада. На световното първенство в САЩ през 2003 година, китайският отбор не можа да влезе среди първите 8. На Олимпийските игри в Атина през 2004 година, китайския тим загуби от Германия с резултат 0:8.
Въпреки че старшият треньор Шан Жуйхуа стовари цялата вина върху себе си, футболните фенове и медиите знаят, че западането на китайския футбол за жени не е задължение само на него. Липсата на резерви е най-сериозният проблем на китайския футбол за жени. В момента само 300 души са регистрирани в Китайската футболна федерация, но старшият треньор на австралийския тим Том Сермани заяви, че регистрираните играчи в Австралия са около 120 хиляди. Освен това около 100 хиляди души участват в дейностите, свързани с женския футбол. Старшият треньор на японския национален тим Норио Сасаки обяви, че в Япония регистрираните играчи са 25 хиляди.
Японският журналист Нарико Хаякуса отдава голямо значение на представянето на китайския отбор. Според нея, сега главната задача пред китайския женски футбол е подготовката на младежите.
„Китайският национален отбор бе пример в азиатския футбол за жени. Но през последните няколко години, резултатите на Китай не са добри. Според мен, това е заради липсата на млади играчи. Честно казано, футболът не може да развива добре, ако липсват резерви."
Председателят на Китайската футболна федерация Вей Ди заяви:
„Главните проблеми са организацията на тренировките. Китайската футболна федерация трябва да поеме задълженията си. В миналото резултатите на китайския футбол за жени бяха добри, освен това, много китайски момичета обичат този спорт, уверен съм, че ако се организираме добре, китайският женски футбол отново го очаква светло бъдещето."
П-Д