С приближаването на Азиатските игри в Гуанджоу, някои китайци вече са започнали да дават своя принос и полагат усилия за форума.

Те са сестра и брат, които са от поколението родено след 1980 година. В имената им има един китайски йероглиф „Шан", който означава „милосърдие". Двамата са тръгнали в една и съща посока. По-голямата сестра се казва Нун Шанхуей, а брат й Нун Шанвей. През последните 5 години, двамата активно участват в доброволческите дейности. Драги приятели, в днешната рубрика ще ви разкажа историята им.

През 2005 година, Нун Шанвей е приет в Гуанджоуския спортен университет. Един ден случайно се записва във Федерацията на младежките доброволци на университета, което дава началото и на работата му като доброволец.

През 2008 година, Нун Шанвей успешно участва като доброволец на Пекинската Олимпиада, Параолимпийските игри в Пекин и възстановяването на пострадалите райони от силното земетресение в Уънчуан. Освен това, той е и отговорник на доброволните групи на някои обществени мероприятия като Международния фестивал за туризъм и култура на провинция Гуандун, Игрите в училищата за слепи в град Гуанджоу и др. Според някои, това вече е вид слава, но Нун Шанвей смята, че това е само част от процеса за постепенното опознаване на задълженията на доброволците. След участието си в тези мероприятия, той осъзнава, че това е ще бъде смисълът на живота му.

През юли миналата година, Нун Шанвей се дипломира и започва да търси работа. Но след като научава, че Организационният комитет на Азиатските състезания по лека атлетика търси доброволци, той без да се замисли веднага се записва. Спирайки се на участието си в доброволческата работа на Азиатските игри в Гуанджоу, той сподели: „Тогава вече бях получил оферта от една компания с чуждестранни капитали, заплатата за пробния период не беше малка– 3000 юана около 300 евро. Но не исках да се откажа от платформата на Азиатските игри." Въпреки че съучениците му вече си били намерили работа, Нун Шанвей заяви, че не е усетил натиск и паника, тъй като е получил подкрепа и разбиране от семейството си. Сега Организационният комитет на Азиатските игри предоставя по 1000 юана на месец на всеки доброволец, които според него вече са достатъчни за гарантиране на основните му разходи.

Дейностите на Нун Шанвей, не остават незабелязани от сестра му Нун Шанхуей, приятелите и близките му. Нун Шанхуей каза пред журналисти, че се вълнува от дейностите на брат си и е решила също да се включи в това благородно дело. За разлика от брат си, Нун Шанхуей работи като доброволец в сферата на социално - слабите и болни хора.

Тя каза: „Контактувала съм с много деца,заболели от рак, които си заминаха едно след друго. В началото, не можех да приема този факт, дори намразих тази работа. Но забелязах, че дечицата постепенно ставаха по-смели, и започнах да разбирам смисъла на работата – трябва да им донеса повече радост в оставащото им време. Това е моето задължение. Те не се различават от здрави деца, имат едни и същи радостни усмивки и една и съща мечта."

Три месеца след работата в Групата за състезания в Организационния комитет на Азиатските игри, пред Нун Шанвей се разкрива друга възможност, но решава да продължи с доброволческата работа за игрите. Впоследствие той става служител в Кабинета на културата на града към Отдела за доброволците при Организационния комитет.

Нун Шанвей е едно момче изпълнено с увереност, а умът му е по-зрял от истинската му възраст. Той призна, че в началото като доброволец, не е бил уверен в себе си.

През октомври 2008 година, заедно с няколко доброволци, Нун Шанвей заминава за Уънчуан за възстановяването на града. Пет месеца след силното земетресение, там е имало доста вторични трусове, които също са много опасни.

След 3-месечната работа като доброволец в Уънчуан, малко преди да си тръгне, един местен жител донесъл кошница с яйца на Нун Шанвей, за да изрази благодарността си към доброволците. Шанвей знае, че след бедствие, яйцата са едно от най-скъпоценните неща за пострадалите хора. В този момент той разбира, че хората наистина се нуждаят от помощта на другите в трудни моменти, и не пестят своята благодарност.

Павел – Д