Добър вечер скъпи приятели, добре дошли в „Културна панорама", аз съм водещата Надя. В „Гледни точки" ще ви разкажа за цирковата версия на „Лебедово езеро", която съчетава по оригинален начин китайската акробатика с руския класически балет, а в „Културен справочник" Ива ще ви пренесе във времената на династиите Суй и Тан.

Скъпи приятели, сигурна съм, всички знаете, а някои дори са имали и удоволствието да гледат балета „Лебедово езеро". Какво обаче би се получило ако класическият балет и източната акробатика си дадат среща на сцената? Ако съм ви заинтригувала и искате да научите отговора, останете с мен в следващите минути.

Преди няколко години тукашни артисти решиха да съчетаят едно западно класическо изкуство каквото е балета с традиционната китайска акробатика и създадоха постановката „Лебедово езеро", само че с китайски стил. В новата версия е запазена оригиналната музика на Чайковски, като в същото време изпълненията са основно акробатични. Едно от най-впечатляващите е когато белият лебед се изправя на пръсти и увива около ръцете, раменете и дори около лицето на принца. Изпълнението е толкова прецизно, че спира дъха на зрителите и с право получи най-престижната циркова награда „Златен Буфон". Пан Хао от Шанхайска театрална компания, която е спонсор на спектакъла, и директор на Международен отдел за изпълнения при Шанхайската гражданска изпълнителна компания разказва как се е родила идеята за церковата версия на „Лебедово езеро": „От дълго време програмите на нашите трупи в чужбина са основно акробатика и кунфу, докато балета „Лебедово езеро" в китайски стил е нещо ново в театралния репертоар. То представлява завършен спектакъл с акробатични елементи, балет и фокуси, преплетени така, че да не се измени на основния сюжет. Дори се наложи да намалим нивото на акробатичните изпълнения, за не нарушим фабулата и зрителите да могат да почувстват драматичната сила на оригиналния балет".

Китайската версия на „Лебедово езеро" бе радушно приета в родината на балета – Русия, а солистите У Джъндан и Уей Баохуа дори бяха получиха наградата «Галина Уланова» - една от най-престижните отличия за балетисти.

От премиерата на балета през 2005 г. досега той е имал 246 постановки в цял свят, включително в страни като Германия, Великобритания, Япония, Русия, Беларус и Украйна, където това изкуство се радва на особена популярност. През 2008 г. акробатичната версия на „Лебедово езеро" бе поставена пред препълнената „Роял Албърт Хол", а британският вестник „Таймс" написа следния отзив: „Елегантността и прецизността на китайските актьори не са по-долу от тези на най-добрите балетисти в света".

Коментирайки пътя на «Лебедово езеро» от репетиционната зала до световните сцени, Пан Хао казва: «Всяко едно изкуство е като език, и тук Китай има свое предимство. Съчетахме музиката на Чайковски с традиционно изкуство като акробатиката, надявайки се да й придадем китайска специфика. И това нямаше как да остане незабелязано и развълнува хората».

В началото на 2006 година акробатичният балет „Лебедово езеро" старитара световното си турне от Москва. Това бе и първия път, в който китайска театрална постановка се качва на сцената на Кремълския театър като касова. Припомняйки си атмосферата по време на изпълнението в руската столица Пан Хао казва: „След изпълнението в Москва, зрители дойдоха да поднесат шоколадови бонбони и цветя на нашите актьори, изразявайки по този начин признателността си за това, което правим".

Освен това, приходите от билетите за „Лебедово езеро" в Москва стигнаха 30 хиляди долара, което също бе своеобразен рекорд за китайска постановка в чужбина. „Приходите ни от едно изпълнение в Русия бяха 20,000 долара, а най-високата цена на билет бе 200 долара", разкрива подробности от кухнята на театъра Пан Хао и добавя, че успехът на постановката я е превърнал в своеборазен посланик на китайската култура по света. Разбира се, голяма заслуга за това има именно актобатиката, макар предизвикателствата пред постановчика да са били големи.

„Акробатиката е зрелищно изкуство, но не е лесно да се съчетае с музиката и сюжета, а танцът въпреки че е много елегантен, не може да привлече погледа на зрители като чистата акробатика. Смятам обаче, че се справихме добре в опита си да свържем музиката на Чайковски с китайското изкуство", казва Пан Хао.

Всъщност бизнес-моделът на Шанхайската гражданска изпълнителска компания предвижда в бъдеще да включва оригинално производство, изпълнения и пазарна продажба. Освен експеримента с „Лебедово езеро" до момента тя е създала също така успешни танцови постановки по класически китайски романи като „Хуа Мулан", „Сън в червените покои", акробатичния спектакъл „Чай" и ги изпълнява в САЩ, Канада, Великобритания, Германия и други държави, до момента вече над 350 пъти. Така тя представя на безбройни зрители китайската традиционна култура.

„Добрата постановка носи признаване и се приема лесно. Ако искаме да създадем нещо хубаво, което да се приеме от пазара, трябва да свържем по оптимален начин самото изкуство с пазара", обяснява Пан Хао.

Неотдавна една друга класическа постановка – „Лешникотрошачката", спонсионирана също от Шанхайската гражданска изпълнителна компания, започна европейско турне. В нея си дават среща много топ артисти от цял свят, включително Рик Бърчи, който бе режисьор на церемониите по откриването и закриването на Олимпийските игри в Сидни, Барсерона и Лос Анджелос. И като своеобразна сцена, която свързва китайското и западно изкуство, европейското пътешествие на „Лешникотрошачката" е само първата спирка от обиколката на света.

Скъпи приятели, с това завърши „Гледни точки", а след малко ще чуете „Културен справочник" с Ива.

Надя -Т