Драги слушатели, в днешната ни рубрика „Културна панорама" сме поканили професор Ма Сипу от Института за световната история към Китайската академия за обществени науки.

Професор Ма е известен китайски българист и е публикувал редица книги за България. „История на България" е най-новата от тях.

Професор Ма Сипу е старши научен сътрудник в Института за световна история към Китайската академия за обществени науки, а преди 10 години става завеждащ Отдел за Европа към Института за социално развитие на европейските и азиатските страни при Държавния съвет. През 1960-1966 Ма Сипу завършва история в СДУ (Софийски държавен университет) и през 1982-1985 година е на специалицация в бивша Югославия, където защитава докторската дисертация по история. Владее добре български, сръбски, македонски и руски език. Автор е на 4 книги и монографии: „Антифашистката борба на югославските народи", „Балкански раздори", „Възход и разпадане на Югославия", „История на България" и 4 други книги в съавторство. Превел е 7 български книги и е автор на повече от 200 студии и статии в специалицирани научни сборници и списания.

Сега ви предлагам да чуете интервюто, което проф. Ма даде специално за нашето радио.

Кога ви дойде идеята да напишете „История на България", за колко време я написахте? В процеса на писането имаше ли нещо интересно и кое бе най-трудното?

Проф. Ма Сипу: През октомври 2009 г. се отбеляза 60-годишният юбилей от установяването на дипломатическите отношения между Китай и България, а през 2008 г. аз навърших 70 години. В България се създаде комисия от 7 известни академици и професори по случай моя юбилей, именно тогава се роди моята идея да напиша книга, която да посветя на тези събития. В първото полудие на 2010 г., книгата вече бе готова за издаване. Както виждате в книгата са използвани 11 китайски и 47 български изследвания, значи предимно български автори. Разбира се, един чужденец като мен да пиша академична история на България не е лесна работа, трудности винаги има но за щастие аз се справих, благодарение на усърдната си работа и с помоща на моите приятели от България, които ме поощряваха да напиша тая история и ми оказваха съдействие с материали за книгата.

Колко време прекарахте в България и какво ви е най-интересно от българската история?

Проф. Ма Сипу: В процеса на подготвянето на книгата, най-голям интерес проявявях към ранния период на българското Средновековие, тогава държавата е преживяла „Златен век". Именно от България славянската писменост и православието се разпространяват в целия славянски свят. В книгата ми пише, че България е моят втори роден край, аз я чувствам точно така, тъй като съм прекарал около 11 години в тази страна – 6 в университета, 4 на работа в нашето посолство, както и многократни посещения след това. Всичко това остави у мен незабравими впечатления. Аз изпитвам дълбоки чувства към България и приятелско отношение към българския народ. Всеки път, когато съм в София, моите състуденти, около 30-40 души, идват от различни краища на България и се събираме заедно. В България имам и много приятели и от научните среди. Книгата ми е посветена не само на китайския читател, но и на българските ми приятели.

Според Вас, каква е значението на тази книга за българистите и въобще за изследванията по българска история?

Проф. Ма Сипу: Надявам се, че моята скромна книга, коята е единствената монография по българската история, написана от китайския автор, е предназначена за преподавателите и студентите от ВУЗ, за дипломати и широки кръгове читатели. Тя би била от полза за научните сътрудници по световна история, също така ще спомогне за научното сътрудничество и приятелство между нашите две страни. България е малка и далечна страна, но има древна и славна над 1300-годишна история. Българската история е съставна част на европейската история и цивилизация. Китай е велика и голяма страна, ние не само требва да учим своята история, но и трябва да изучаваме историята на други народи, всяка история е неделима част от човешката история.

Според Вас, достатъчни ли за изследванията по българска история на китайски учени и какво им липсва? А главната посока на изследванията?

Проф. Ма Сипу: Може да се каже, че в Китай българска история се изучава само в Института по световна история при Китайската академия за обществени науки, няма други изследовалски институти или ведомства, които да изследват българската история. Изследването на история на България е слабо, защото липсват подготвени научни кадри. За щастие, изследването на историята на България е в челните редици в нашия институт, тъй като все още няма изследоватлски монографии за историята на други източноевропейски страни. Това е моята гордост. В този смисъл може да се твърди, че на излизането от печат на „История на България" заслужава да се отдели подобаващо внимание и да се отбележи нейното значение. Именно затова в една рецензия пише, че книгата „История на България" запълва празнота в изследването на световната история и е първи научен труд в тази област.

Има ли сходни периоди между двете страни? Когато стане дума за българин, според Вас, кой от тях китайците познават най-добре?

Проф. Ма Сипу: Китай и България са далече една от друга, но в някои исторически периоди двете страни са преживели общи съдби и събития. Например, сходна съдба ни сближава по време на антифашистката и антияпонската война, също така и по време на изграждането на социализма след Втората световна война. В моята книга се споменават отражението на въоръженото въстание през 1923 г. в Китай, подкрепата на китайския прогресивен печат към българския народ по време на Втората световна война, както и връзката между писателите Лу Син и Вазов. Ние, китайците, най-добре познаваме Георги Димитров. Той е световноизвестен велик антифашистки герой и голям приятел на китайскката революция и китайския народ. В Китай са публикувани доста изследователски студии и статии за Димитров, преведени са и негови важни трудове. Разбира се, в китайските научни среди са популярни и такиви личности като Димитър Благоев, Иван Вазов и др.

България е втората държава в света, която признава КНР, но за съжаление, сътрудничеството и контактите между тях сега не са чак толкова много. В коя област биха могли те са се подобрят?

Проф. Ма Сипу: Наистина България втора в света признава Китайската народна република. И с удоволствие мога да споделя, че активният политически диалог на всички равнища през последните години продължава да се разширява, българо-китайските отношения бяха издигнати до равнище на всестранно сътрудничество и партньорство, търговско-икономическото сътрудничество също бележи напредък, но всичко това не отговаря на очакването. Двете страни имат потенциал да посрещат големите предизвикателства на XXI век.

По случай 70-годишнината от създаване на Радио Китай за чужбина, което е мост за дружбата между Китай и България, имате ли предложение на нашето предаване?

Проф. Ма Сипу: Най-напред позволете ми да честитя 70-годишния юбилей от основаването на Радио Китай. В този момент много се радвам, тъй като съм един от основателите на българската емисия. През 1972-1980 г. самият аз работих в българската редакция. По този случай пожелавам на българската редакция не само да стане мост на приятелството между Китай и България, но и да помага на широк кръг слушатели да се запознаят с нови програми, особено с конкретните прояви на приятелските общувания между двата народа. Нека радиото да отвори пред българските слушатели врата към Китай със своите прекрасни и разнообразни програми. Пожелавам ви успехи! Според мен, за да станете квалифицирани служители на радиото, освен доброто овладяване на българския език, трябва да имате задълбочени и всестранни познания за България. Смитам, че моята книга ще бъде от полза и за вас.

Драги слушатели това бе интервюта на професор Ма Сипу. Благодарим ви, че бяхте заедно с нас.

Надя -Т