Преди известно време говорихме за един от стиловете в бойните изкуства-тайдзицюен и за ползата от практикуването му.Днес ще ви срещна с един млад последовател на един от стиловете в тайдзицюен-стилът Чън.Той се казва Лиу Ипънг и е четвърто поколение в родословното дърво на фамилията.Лиу Ипънг е започнал да се занимава с тайдзицюен на 11 годишна възраст и вече 10 години упорито продължава да практикува, но все още не смее да твърди, че е овладял тънкостите на тайдзи. Нашата среща се състоя в един от клубовете, където всяка седмица той идва да преподава на група дами, повечето в пенсионна възраст.Някои от тях се занимават вече повече от година и твърдят, че се чувстват много по-добре.

Младият Лиу Ипънг е започнал да учи тайдзи в Чъндзиагоу и след три години се е завърнал в Пекин.От септември месец е приет като ученик от майстор Тиен Дзиусин.

Попитах го как накратко би обяснил на един чужденец какво е тайдзицюен.

Този стил е бил създаден по време на династията Мин, когато в държавата е имало размирици и непрекъснато са се водили войни.Така че в самото начало неговото предназначение е било за военни цели.Създателите му са били военни.Но за да бъдеш добър воин, трябва да имаш здраво тяло и здрав дух.Всъщност тайдзицюен обединява в себе си принципите на даоизма, познанията по китайска медицина, трупани през вековете и бойните техники.Движенията в тайдзицюен са плавни и във формата на кръг.

Ако някога сте гледали демонстрация по тайдзицюен, сигурно ви е направило впечатление, че движенията не са бързи като във филмите, които сме гледали. Следващият ми въпрос бе как е възможно с тези бавни движения да се победи противник?Лиу Ипънг обясни, че това е само привидно.В началото движенията са бавни, за да можем да ги разберем и овладеем.След това те стават по-бързи и когато се достигне до определен етап, когато бързината няма съдържание, те отново стават бавни, но вече в тях има сила и смисъл.

А каква е реалната полза за здравето?Защо след известно време практика здравето може да укрепне?

„По време на тренировка се регулира дишането,подобрява се кръвообращението, разширяват се кръвоносните съдове, което води до едно цялостно укрепване на здравето."

Всъщност в тайдзицюен бойните умения и здравословният ефект са неразделни.Младият учител Лиу обясни това по следния начин:"Когато си с лице към мен ти имаш едно име,но когато се обърнеш с гръб ти пак си със същото име.Здравето и бойните умения са двете страни на един и същи въпрос.Някои започват да тренират тайдзи, за да овладеят техниките, но след време забелязват, че здравето им се е подобрило, а други започват да тренират за здраве и с времето установяват, че ако се наложи могат, да приложат и бойните техники.Много е важно да се открие и разбере принципът на всяко движение, за да не си навредим.За разлика от спортовете като баскетбол, санда и др. в тайдзицюен трябва да се намери златната среда, не бива да се прекалява."

Лиу Ипънг преподава тайдзицюен от четири години.На въпроса ми какво е забелязал в работата си с учениците той отговори така:"Основното, което забелязвам при моите ученици е, че някои от тях след като научат няколко движения, вече добиват самочувствие и решават, че са овладяли тънкостите на тайдзицюен.Но това съвсем не е така.Ще ви дам един пример, за да обясня по-добре.Във вашата страна вие ядете с вилица и нож, а аз използвам клечки за хранене.Ако аз трябва да ям с вилица и нож, в началото ще трябва да обмислям всяко мое движение, докато придобия навици, докато като ям с клечки, това за мен е един естествен процес.Така е и при заниманията с тайдзицюен.Движенията и техниките трябва да се усвоят до такава степен, че човек да не мисли, а да ги прави инстинктивно и да се чувства комфортно, така сякаш яде с клечки за хранене."

Лиу Ипънг ни посъветва: „Ако сте решили да се занимавате с тайдзицюен и търсите най-доброто място, то това е Пекин."Като столица на имеприята тук са били привлечени майстори по тайдзи от цялата страна, за да служат на имератора, които след това са останали тук и са предали уменията си на своите наследници.

Според Лиу Ипънг всеки, който има желание, може да се занимава с тайдзицюен без ограничение във възрастта и пола.Когато попитах Лиу Ипънг за основната разлика между тайдзицюен и др. видове спорт той оприличи спортовете на кибритена клечка.Когато запалиш кибритена клечка, тя изгаря бързо, докато огънят, ако се подсилва, може да гори непрестанно,т.е. тези, които тренират спортове като санда, баскетбол и др.,след като достигнат до определена възраст губят сили и не могат да продължат да се занимават.Докато практикуващите тайдзицюен,напротив, с годините укрепват здравето си и стават по-силни.Друга разлика е, че децата и възрастните не могат да започнат да тренират баскетбол например, но при заниманията с тайдзицюен такова ограничение не съществува.Всеки може да започне да практикува!