Китай научил за Запада благодарение на един пътешественик, чието име е Джан Циен. Той се родил в Чънгу в провинция Шанси и между 140 и 134 г.пр.н.е. служил в свитата на император У. По това време номадските племена на хуните контролирали територията на днешна Вътрешна Монголия и т.нар. Западни райони, с които граничел Хански Китай. Владетелят на Поднебесната искал да установи търговски връзки с отдалечените земи, но враждебните хуни правели това невъзможно. Затова, в 138 г.пр.н.е. той изпратил мисия на Запад, водена от Джан Циен, който по това време бил офицер и бил запознат със северните племена, за да установи контакт и предложи съюз на центарлноазиатските народи, т.нар. юеджъ, и ги убеди да се включат в антихунски съюз. За да стигне до техните земи, които били в днешен Таджикистан, китайският пратеник трябвало да прекоси контролирани от хуните територии и за нещастие бил пленен. Следващите десет години Джан Циен прекарал в хунски плен, дори се оженил за местна жена, която му родила син и в крайна сметка успял дори да спечели доверието на хунския вожд. Историята на пътешественика обаче тепърва предстояла.

След десет години Джан, заедно със семейството си, успял да избяга и преминавайки Лоб Нор и следвайки северния край на Таримския басей край планините Кунлун и през оазисите на днешната синдзянска пустиня, успял да стигне в крайна сметка до земите на юеджъ. По това време, тези племена се занимавали основно със земеделие, но също така отглеждали расови коне, които хранели с непознатия за китайците фураж от люцерна. Юеджъ обаче желаели да живеят в мир със съседите си и перспективата за съюз с Китай срещу хуните била нищожна.

Джан прекарал сред тези племена близо година, документирайки техния живот, култура и стопанство. След това тръгнал обратно за Китай, но отново бил пленен от хуните. И този път обаче те пощадили живота му, тъй като ценели неговото чувство за дълг и самообладание пред лицето на смъртта. Две години по-късно хунският вожд умрял и сред племената настъпил хаос, който Джан Циен използвал, за да избяга отново. Така след 13 години скитане из Западните територии от първоначалните стотина души, изпратени на мисията, в Китай се завърнали само Джан и неговия хунски преводач. Това станало в 125 г.пр.н.е. и императорът бил доволен да чуе от Джан Циен подробен разказ за това, което съществувало отвъд западните граници на Поднебесната. В „Историческите записки" на Съма Циен пише, че „императорът научил за Даюен, Дася, Анси и други велики държави, богати на необикновени продукти, чиито хора обработвали земята и живеели почти като китайците. Всички тези страни, разбрал императорът, са слаби във военно отношение и се възхищават на ханските стоки и благоденствие".

След като се завърнал в Китай, Джан Циен получил титлата дворцов съветник. Въпреки че не успял да установи търговски връзки между империята и далечните западни земи, усилията му в крайна сметка дали резултат в друга посока. През 119-115 г.пр.н.е. Джан бил изпратен на трета мисия от императора, по време на която трябвало да установи връзка с усунските племена. Това станало и в крайна сметка започнала търговия между Китай и Персия.

След пътуванията на Джан Циен, търговските връзки между Китай и Централна и Западна Азия започнали да се развиват интензивно. Последвали много други мисии, благодарение на които бил създаден и прочутият Път на коприната.

В „Историческите записки" пише също, че когато се върнал от последната си мисия до усуните в 115 г.пр.н.е., Джан Циен бил почетен с титлата „велик пратеник", която го издигнала сред деветимата най-високопоставени министри в управлението. Година по-късно обаче китайският пътешественик починал.

От своите мисии той донесъл много ценни неща, най-важните от които били семена от люцерна и издържливи коне. Той бил първият, който разказал на китайците за Фергана, Тохаристан, Бактрия, Индия и Персия, за екзотични продукти, хора и технологии. Въпреки че някои хора в двореца гледали на него с лошо око, заради дългите години, прекарани в хунски плен, когато починал, той бил погребан с големи почести, оказани му лично от императора, а наследниците му уважавани.

Тодор Радев