Съма Циен се родил и израснал в род на астролози от град Лунмън в провинция Шанси. Баща му се казвал Съма Тан и между 140 и 110 г.пр.н.е. заемал поста „велик хроникьор" и трябвало да се грижи за императорската библиотека. Благодарение на обучението, което му дал баща му, едва 10-годишен Съма Циен вече познавал добре древните книги. След това постъпил в школата на прочутите конфуциански учени Кун Ангуо и Дун Джуншу. Когато бил на 12 години, с подкрепата на баща си, Съма Циен предприел обиколка из страната, чиято цел била да събере данни и провери древни слухове и легенди, да посети прочути места. Пътуването на Съма Циен продължило дълго и той обходил почти цял Китай, включително провинциите Шандун, Юннан, Хъбей, Джъдзян, Дзянсу, Дзянси и Хунан.
След като се върнал в столицата, Съма Циен бил определен за дворцов служител и трябвало да придружава император У при инспекциите му из страната. В 110 г.пр.н.е., Съма Циен бил изпратен на запад, където трябвало да води военна експедиция против някои „варварски" племена. Същата година баща му се разболял и виждайки, че времето му изтича, повикал сина си обратно да завърши историческата хроника, която бил започнал. Така, в 109 г.пр.н.е. Съма Циен започнал работа върху своя прочут труд „Исторически записки" (Шъдзи). През 105 г.пр.н.е. той бил избран измежду редица други учени, за да въведе промени в календара, а като висш чиновник имал право да дава съвети по различни държавни дела на самия владетел.
През 99 г.пр.н.е. Съма Циен се забъркал в т.нар. афера Ли Лин. Двама офицери – Ли Лин и Ли Гуанли, които водели война с хуните на север, били разбити и пленени. Император У обвинил за поражението Ли Лин, след което той бил заклеймен и от всички министри. Съма Циен бил единственият, който защитил офицера. Владетелят обаче възприел позицията на съветника като обвинение срещу своя зет, който също се сражавал неуспешно с хуните, и го осъдил на смърт. По това време смъртното наказание можело да бъде заменено само с паричен откуп или кастрация. Съма Циен нямал достатъчно пари и избрал втория вариант, след което бил хвърлен в затвора, където прекарал цели три години.
През 96 г.пр.н.е. Съма Циен бил освободен и избрал да бъде дворцов евнух, за да завърши хрониката, вместо да сложи край на живота си, както се очаквало от благородник. Следващите пет години той прекарал в проучвания и писане и в 91 г.пр.н.е. успял да сложи точка на колосалния си труд – „Шъдзи" (Исторически записки), в която описал китайската история от времената на легендарния Жълт император (Хуанди), до събития, на които самият той бил свидетел. Този труд, който съдържал 130 глави, станал първообраз на китайската историография и задал стандарта, по които били списвани следващите истории. Преди, историческите писания в Китай се отнасяли до определени събития или периоди на различните царства, докато Съма Циен бил първият, който реализирал идеята за съставянето на цялостна история. Освен това, с „Шъдзи" бил въведен и нов жанр, при който историята се представяла през призмата на биографиите на отделни личности. Съма Циен възприел и нов начин за отсяване на историческите данни – той анализирал множество документи и отделил само тези, които можело да са от полза за неговия труд. Наред с това се опитал да разкрие моделите и принципите в развитието на човешкита история. Съма Циен бил и човекът, който за първи път в китайската история акцентирал върху ролята на отделната личност в историческия процес. Освен това от „Шъдзи" води началото си и концепцията за цикличното развитие на Китай, или редуването на периоди на възход и упадък.
През 91 г.пр.н.е. почти завършеният ръкопис бил скрит в дома на дъщерята на Съма Циен – Съма Ин, за да не бъде унищожен от император У и неговия наследник Джао. Трябвало да минат още двайсет години, преди внука на автора – Ян Юн, да го направи публично достояние. През това време малцина имали възможност да се докоснат до оригинала на хрониката. Независимо от това към нея били правени промени след смъртта на Съма Циен. Така например, историкът Лиу Джъдзи съобщава имената на 15 учени, за които се предполагало, че са допълнили „Шъдзи" след смъртта на Съма Циен. Най-ранното запазено до момента копие на „Историческите записки" е от Периода на северните и южните династии (420-589 г.), а най-раният печатен текст на хрониката – от времената на династия Северна Сун. От тази епоха са и коментарите върху „Шъдзи", направени от историка Хуан Шанфу, които се превърнали в задължително четиво за всички изследователи на книгата и древната китайска история.
Тодор Радев
