Столицата на династия Западна Хан – Чанан, бил разделен на 106 района, отделени един от друг със стени. Начело на всеки стоял назначаван от правителството чиновник, но живота в тях се диктувал обикновено от богатите и влиятелни фамилии.
В града имало два големи пазара – Източен и Западен, под чиято юрисдикция действали още няколко по-малки тържища. За да осигури нормалното им функциониране и събира таксите от търговците, правителството назначавало пазарни началници, под чието разпореждане действали още стотина чиновници.
Поддържането на реда на пазарите и в бедняшките квартали на столицата било работа на градската стража. Историческите извори съобщават, че понякога министрите спорели дали да увеличат заплащането на тази стража, за да я предпазят да приема подкупи от престъпници.
В Чанан действали улични банди, които се различавали една от друга по облеклото си. От време на време те надигали глава и престъпленията в града се увеличавали – особено ако началниците на стражата били малодушни или си затваряли очите. В хрониките има отбелязани случаи когато, стражата прибягвала до хитрости, за да се добере до по-известни престъпници, както и такива, в които сплашвала или подкупвала влиятелните босове на престъпния свят, за да ограничат убийствата, грабежите и отвличанията.
Богатите фамилии от столицата живеели в няколкотажни къщи, богато декорирани с дърворезби и друга украса по всичките им видими части. Стълбите и вътрешните стени били изрисувани или замазани с хоросан. Вместо обикновени кожи и постелки от слама, върху които предците им обикновено си почивали, богатите китайци от времето на династия Хан застилали подовете на домовете си с вълнени черги или тръстикови матраци, много разпространени били и украсените с фина бродерия възглавници. Във вътрешните стаи на дома имало дървени, подобни на нарове легла, които също били укресени с дърворезби, а драпериите им покрики с изящни бродерии. Между тях били разположени прегради, за да се осигури личното пространство на членове на семейството.
По време на Ханската династия сред богаташите имало голямо изобилие, стигащо често да разточителство, на изделия от коприна. Някои от тях, макар и обикновени граждани, носели дрехи, достойни за императори, а ежедневното им облекло било пищно като за сватба. Освен в коприна по-заможните китайци носели също дрехи от отбрани кожи на катерица и лисица, украсени с пера на дива гъска. Обувките им били от инкрустирана кожа или обшити с коприна пантофи.
Тази показност и разточителност, разбира се, си спечелила критици, които казвали, че начинът на живот е в пълно противоречие със скромността и въздържаността на предишните поколения. Особено гласовити в това отношение били представители на същите тези богати фамилии, отказали се от удобствата и заживели скромно. Независимо от това обаче луксът си останал неизменна част от живота на богатите през епохата на династия Хан.
В древността китайците се придържали строго към хранителни навици, които обаче постепенно били изоставени. Така например, във времената на Хан, те вече не се съобразявали със сезоните за ловуване, нито с размножителните навици на животните, и месото все по-често започнало да присъства на трапезата им. В миналото виното и месото се появявали само по време на празници, и дори благородниците отказвали да колят животни без сериозна причина, докато през управлението на династия Хан, месо винаги можело да се намери на градските пазари и дори по селата. По време на пир било напълно нормално да се поднасят в изобилие най-различни ястия. Освен това вече се ползвали не традиционните дървени или глинени съдове, а такива със сребърна и златна украса.
Богатите китайци не се разхожвали пеша из улиците на Чанан, а се придвижвали в богато украсени карети, теглени от коне, също покрити с всевъзможни украшения.
Жителите на Чанан се развличали с най-различни забавления като изпълнения на дресирани животни, бой между петли, надбягвания с коне, куклуни представления, акробатични пектакли и жонглиране. По-екстравагантните ботагаши можели да си позволят да организират боеве между затворени в клетка тигри. Често срещана практика сред заможните китайци било да притежават собствени оркестри, певци и танцьори, на чиито изпълнения можело да се наслаждават по всяко време. Понякога в домовете им пристигали странстващи музиканти от други краища на империята, известни със своя талант. Освен това, по време на династия Хан музикалните изпълнениявече не били ограничени само в специални случаи като фестивали и тържества, а самите мелодиите и танци станали далеч по-сложни, отколкото в миналото.
Тодор Радев
