След оттеглянето на Уан Ман, император Ай го помолил да остане в столицата Чанан и периодично се срещал с него, търсейки различни съвети. През 5 г.пр.н.е. обаче по заповед на вдовстващата императрица Фу първият министър Джу Буо и неговият заместник Джао Сюен подали прошение до владетеля да отнеме благородническата титла на Уан за това, че се конфронтирал с майка му. Император Ай не удовлетворил молбата, но за да избегне проблеми в семейството, изпратил Уан във владението му в Синду (в днешната провинция Хънан). Докато бил там Уан Ман водел полуотшелнически живот, за да не го обвинят, че планира бунт. Това му поведение явно направило огромно впечатление, тъй като до 2 г.пр.н.е. в двора били подадени няколкостотин петиции от чиновници и обикновени поданици, настояващи Уан Ман да бъде върнат в столицата. Император Ай, който уважавал бившия министър, го извикал обратно, без обаче да му даде официална титла и за момента Уан Ман продължил да стои встрани от политическия живот.

Година по-късно император Ай починал внезапно без да остави наследник, нареждайки трона да бъде предаден на неговия фаворит Дун Сиен, който по това време бил главнокомандващ на армия. Министрите обаче отказали и с тяхна помощ великата вдовстваща императрица Уан установила бързо контрол над управлението, след което извикала обратно в правителството племенника си Уан Ман. За нов император под името Пин бил определен принц Лиу Дзидзъ, а Уан Ман станал негов регент. Първата работа на Уан след тези събития била да се разправи с реалните си и потенциални врагове и той не се поколебал да го направи с твърда ръка. Така например, всички роднини на император Ай от клановете Фу и Дин били отстранени от управлението и заточени, вдовстващата императрица Джао Феййен, съпруга на император Чън, и императрица Фу, съпругата на император Ай, били лишени от титлите си и им било наредено да пазят гробниците на съпрузите си, великата вдовстваща императрица Фу и вдовстващата императрица Дин били лишени посмъртно от титлите им, а гробниците им сравнени със земята. Съдбата им последвали и мнозина чиновници.

Укрепвайки властта си, през тези години Уан Ман започнал да изгражда и култ към своята личност, насърчавайки хората да се вярват във фалшиви пророчества, където той се появявал като превъплъщение на джоуски владетел и различни митични герои. Освен това регентът започнал да променя и структурата на управлението, която трябвало да представлява връщане към древния модел от времената на династиите Джоу и Шан.

През 2 г. Уан Ман решил да омъжи дъщеря си за император Пин и така да затвърди позициите си. През тези години обаче настъпил разрив в отношенията между Уан Ман и сина му Уан Ю, който не бил съгласен с авторитарния стил на управление на баща си и култа към неговата личност. В 3 г. той организирал заговор заедно със своя учител У Джан, зет си Лю Куан и членове на клана Уей. Лю трябвало да излее бутилка кръв върху вратите на резиденцията на Уан Ман и това да бъде представено като знак на божествено недоволство от действията на Уан Ман. След това У Джан трябвало да се опита да убеди регента да предаде властта на клана Уей. Охраната на Уан Ман обаче заловила Лю, докато се опитвал да окървави вратите, и заговорът бил разкрит. Регентът наредил сина му, да бъде арестуван и той сам сложил край на живота си, след това Уан Ман наредил да бъде екзекутиран целия клан Уей, а в страната започнала нов лов на вещици, жертви на който станали сестрата на император Юен – принцеса Дзину, чичото на Уан Ман – Уан Ли и братовчед му Уан Жен. Много други чиновници, които не желаели да се подчиняват безропотно на Уан Ман също загубили главите си.

След тези събития властта на Уан Ман станала на практика абсолютна. Към 5 г., император Пин започнал да обръща по-голямо внимание на държавните дела и показал недоволството си от това, че Уан Ман не позволява на майка му и баба му да го посещават в столицата. Регентът обаче решил да не чака развитието на събитията и поднесъл на 13-годишния владетел вино, в което имало отрова. Когато отровата започнала да действа, Уан написал тайна молба до боговете, в която предлагал своя живот в замяна на този на императора, и я скрил. Според историци това имало две цели – ако император Пин се възстановял, да докаже невинността на Уан, а ако починел - да покаже покорството му. Няколко дни по-късно Пин умрял и тъй като нямал деца нито от съпругата, нито от наложниците си, отново изникнал въпроса кой да седне на трона на Поднебесната. Не желаейки да рискува, Уан Ман избрал един от правнуците на император Сюен, който бил едва на годинка. Докато течал процеса на проучване на наследниците, управителят на Южен Чанан донесъл в двореца камък, върху който имало мистериозен червен надпис, гласящ: „Уан Ман, херцогът на Анхан, трябва да бъде император". В следващите дни лелята на Уан – великата вдовстваща императрица, издала указ, с който му давала титлата „изпълняващ длъжността император" (дзя хуанди), с пълни права да управлява, докато владетелят стане пълнолетен. До свалянето на Ханската династия оставала само още една стъпка.

Тодор Радев