В началото на нашата ера 200-годишното управление на Ханската династия е прекъснато за кратко от това на една противоречива личност. Учен и реформатор, опитал се да приложи на практика конфуцианските идеи за изграждане на хармонично общество, неговите усилия приключили с незапомнен от столетия хаос, а самият той бил дамгосан от следващите поколения като узурпатор. Името на този човек е Уан Ман.
Уан Ман се родил около 45 г.пр.н.е. в знатно семейство – баща му бил брат на императрица Уан Джъндзюн. Той обаче починал рано, оставяйки Уан Ман сирак и в пристъп на жалост за племенника си, императрицата наредила на майка му и детето да се преместят при нея в двореца. За разлика от повечето му роднини и връстници, които водели разпуснат и охолен живот, Уан Ман още от детските си години впечатлил всички със скромността и жаждата си за знания. Той винаги носел дрехи на конфуциански учен, а не тези на млад аристократ, демонстрирал изключителна почит към майка си и се грижел за съпругата и сина на покойния си брат. Освен това станал близък приятел с много способни чиновници и служел вярно на чичовците си, които по това време заемали всички важни държавни постове. Когато един от тях – главнокомандващият на императорската армия Уан Фън се разболял, Уан Ман стоял до леглото му ден и нощ. Старият генерал бил толкова трогнат, че малко преди да умре, помолил сестра си – Уан Джъндзюн и сина й император Чън, да се грижат добре за Уан Ман. Така младежът най-после получил по-важен пост – императорски прислужник, а след това повишен в заместник командир на императорската гвардия.
През 16 г.пр.н.е. друг от чичовците на Уан Ман – Уан Шан, маркиз на Чънду, предложил скромния племенник да получи благородническа титла и част от земите му. Неколцина високопоставени чиновници го подкрепили безрезервно, което впечатлило достатъчно император Чън и той не само направил Уан Ман маркиз, но и го назначил за министър. Историците от това време отбелязват, че колкото по-важни постове получавал Уан Ман, толкова по-скромен ставал – не се стремял да забогатее, а със заплатата си подпомагал млади учени и раздавал подаръци на своите колеги, печелейки още повече адмирации. И другото, което изумявало тогавашния императорски двор и карало всички – от министрите до обикновените слуги, да се възхищават на Уан Ман, бил фактът, че той имал само една съпруга и нито една наложница.
През тези години съдбата предоставила на Уан Ман първия по-сериозен шанс да влезе в голямата политика и той не го изпуснал. В 8 г.пр.н.е. главнокомандващият и негов чичо – Уан Гън се разболял тежко и владетелят трябвало да определи негов наследник. Кандидатурите били две – на Чуню Джан (също племенник на императрицата по линия на сестра й), и на Уан Ман. Чуню Джан бил доста по-близък роднина на великата вдовстваща императрица Уан, освен това бил в приятелски отношения с бившата и настояща съпруга на император Чън – Джао Феййен и Сю. Изглеждало, че Уан Ман няма сериозни шансове да получи поста, затова решил да действа. Той събрал доказателства, че Чуню Джан – известен със своята разпуснат и празнословие, получавал тайно подкупи от изпадналата в немилост императрица Сю в замяна на обещанието да й помогне нейни роднини да бъдат назначени на важни държавни постове след като стане главнокомандващ. Уан Ман представил доказателствата на великата вдовстваща императрица и Уан Гън и това се оказало решаващо. Чуню Джан бил арестуван и след като признал вината си, екзекутиран, а Уан Ман оглавил имперската армия. По това време той бил на 37.
След като поел новия си пост – на практика най-високия в цялата администрация – Уан Ман станал дори още по-популярен, благодарение на своята самодисциплина и подкрепата за способни чиновници и офицери.
През 7 г.пр.н.е. император Чън починал внезапно и на трона седнал неговия племенник Ай. На първо време това нямало последствия за Уан Ман, и той запазил поста и влиянието си. Скоро обаче нещата се променили. Плътно зад новия владетел стояла баба му Фу – някогашна наложница на император Юен, която жадувала да получи титлата вдовстваща императрица, както и да види членовете на клана Уан заместени от тези на нейния собствен. В крайна тя получила всичко, а на Уан Ман било наредено да се оттегли от поста си. Император Ай обаче се възпротивил на това решение и помолил опитния и популярен министър да остане. Уан Ман се съгласил, но няколко месеца по-късно влязъл в открит конфликт с вече вдовстващата императрица Фу. По време на голям банкет в двореца, слугата, който отговарял за настаняването на гостите, сложил Фу до великата вдовстваща императрица Уан. Уан Ман видял това и го смъмрил, нареждайки да премести вдовстващата императрица отстрани на масата. Фу била извън себе си от ярост и напуснала банкета, а на следващия ден, за да успокои гнева й, Уан Ман подал оставка, която била приета от императора. След тези събития кланът Уан започнал постепенно да губи позициите си в двора, но пътят на Уан Ман към трона тепърва започвал.
Тодор Радев
