След император Чън, който умрял в 7 г.пр.н.е. без да остави наследник, на трона – под името Ай – седнал неговия племенник Лиу Син. Новият владетел се родил през 27 г.пр.н.е. и прекарал детството си в княжество Динтао (в днешен Шандун), където управлявал баща му. В 9 г.пр.н.е. 18-годишният Лиу Син за първи път посетил столицата Чанан и веднага попаднал в полезрението на чичо си – император Чън, който бил впечатлен от факта, че младият принц довел със себе си трима високопоставени чиновници – своя учител, първият министър на княжеството и командира на градската стража, при това цитирал точния указ, който по негово мнение, го задължавал да направи това. Освен това Лиу Син се показал вещ и в разбирането на класическата конфуцианска „Книга на песните", допълвайки приятното впечатление, което вече бил създал у император Чън. По това време владетелят, който продължавал да няма деца, се замислил да направи наследник по-малкия си брат – Лиу Син, принцът на княжество Джуншан или племенника си – също на име Лиу Син, от когото бил достатъчно впечатлен. През 8 г.пр.н.е. император Чън свикал министрите и съветниците си да обсъдят кой от двамата ще е по-подходящ да поеме съдбините на Поднебесната след смъртта му, и по-голямата част от тях – виждайки и пристрастието на императора към племенника му – заявили, че ако владетелят няма мъжки наследник е редно да осинови син на някой от братята си. Един от министрите препоръчал брата на владетеля като по-близък роднина, но владетелят вече бил решил и така Лиу Син, принцът на княжество Динтао и племеник на императора, станал престолонаследник.
Осиновяването на Лиу Син обаче бързо се превърнало в голям проблем. Император Чън решил, че формалният акт е превърнал младежа в негов собствен син, а не брат му Лиу Кан. Когато през зимата на 8 г.пр.н.е. той назначил свой братовчед за нов принц на княжество Динтао, който да заеме мястото на Лиу Син, престолонаследникът – признателен, че покойния му баща ще продължи да бъде почитан – отправил писмена благодарност до владетеля, от което той се обидил жестоко, смятайки че принц Син не трябва повече да е благодарен за това, което е сторил за него рождения му баща. Император Чън искал принцът да се държи винаги като негов собствен син и дори забранил на майка му и баба му да стъпват в столицата. Тези неразбории в двореца обаче бързо приключили, тъй като в 7 г.пр.н.е. император Чън починал внезапно и принц Лиу Син се възкачил на престола под името Ай. По това време той бил 20 годишен.
След като поел държавата, първата задача на император Ай била да прекрати установената при предшественика му практика да предоставя свои правомощия на роднините му от клана Уан. Освен това той се показал като достатъчно енергичен, загрижен за поданиците си и ограничил драстично разходите на двора. С това си поведение, император Ай спечелил бързо адмирациите както на чиновниците, така и на обикновения народ, които след нерешителния Юен и разточителния Чън, най-после видели в негово лице способен владетел. Тези надежди обаче бързо угаснали.
Към 4 г.пр.н.е. император Ай започнал да показва особено благоволение към един чиновник на име Дун Сиен. Владетелят обсипвал с почести, дарове и титли цялото семейство на Дун, а всеки който дръзнел да повдигне въпроса пред владетеля бил сурово наказван. В 3 г.пр.н.е., въпреки несъгласието на първия министър Уан Дзя, императорът дал на Дун Сиен титлата маркиз на Гаоан. На следващата, министърът продължил с опитите си да накара Ай да спре с фаворизирането на чиновника, но не успял и бил принуден да сложи край на живота си. След това Дун Сиен – едва 22 годишен – получил командването на армията и на практика се превърнал в най-влиятелния човек в императорската администрация. Няколко членове на неговия род също се издигнали в управлението, заменяйки роднините на великата вдовстваща императрица Фу.
Тези събития, както и дворцовите борби за надмощие между клановете Уан, Фу и Дин, в голяма степен отслабили властта на императора и го превърнали в заложник на чужди интереси. Въпреки добрите си намерения в началото, с времето той започнал все по-често и по-често да се води от емоциите си, отколкото от разума. От администрацията не рядко правели добри предложения за управлението на страната, които владетелят одобрявал, но те така и не се реализирали на практика. Той не се колебаел да дава път на чиновници, които смятал за честни и способни, но също толкова бързо ги сменял, когато тяхната честност и умения го обиждали по някакъв начин. Според някои честите промени в нрава на император Ай се дължели на това, че той бил постоянно болен, но историческите извори така и не посочват от какво точно страдал.
Управлението на Ай не продължило дълго и в 1 г.пр.н.е. той починал. На смъртното си ложе той наредил трона да бъде предаден на фаворита му Дин Сиен, но нито един от министрите не се решил да подкрепи подобна стъпка. Преди още обстановката да се проясни, чичото на императора Уан Ман бил назначен за регент, а Дин Сиен и съпругата му се самоубили. На трона седнал братовчедът на Ай – принц Лиу Дзидзъ.
Тодор Радев
