Към 51 г.пр.н.е. императорската наложница Уан ощастливила владетеля на Поднебесната със син, когото нарекли Лиу Ао. Четири години по-късно – в 47 г.пр.н.е., момчето получило титлата престолонаследник. За разлика от мнозина свои предшественици, баща му – император Юен, не позволявал на съпругата си и наложниците му, да се месят в политиката, но имал две любими жени – наложниците Фу и Фън Юен, всяка от които също му родила син. Импартрицата Уан се опитвала да поддържа топли отношения с дамите и успяла да се сприятели с Фън Юен. Наложницата Фу обаче се държала студено с Уан, тъй като смятала, че нейния син е по-достоен да седне един ден на трона. Причината за това било отношението на император Юен към двамата му сина. С времето владетелят започнал да показва пренебрежение към престолонаследника Лиу Ао, когото смятал за неподходящ да управлява Поднебесната, особено заради любовта му към алкохола и жените. Същевременно той се чувствал щастлив в компанията на сина на наложницата Фу – Лиу Кан, чийто висок интелект и усърдие, го карали да вижда в него бленувания син и наследник. Така към 35 г.пр.н.е., когато император Юен легнал тежко болен, в ума му се зародила идеята да смени Лиу Ао като престолонаследник с Лиу Кан. На това обаче се противопоставил влиятелният министър Шъ Дан, който се опасявал, че подобна стъпка ще доведе до междукланови борби и ще разклати устоите на династията, и в крайна сметка успял да разубеди владетеля. Така в 33 г.пр.н.е., когато Юен починал, на трона седнал Лиу Ао под името император Чън.
Управлението на новия владетел започнало с помирение в семейството. Следвайки дотогавашната практика, принц Лиу Кан получил собствено княжество и, въпреки че мнозина го разглеждали като потенциален претендент за престола нито император Чън, нито майка му, поволили той да бъде изолиран. Така през следващите години принц Лиу Кан често гостувал в столицата Чанан, където оставал дълго като гост на брат си. Освен това новият владетел се показал особено благосклонен към вуйчовците си, които назначил на важни потове в управлението и ги удостоил с благороднически титли. Неколцина от тях – Уан Фън, Уан Шан и Уан Гън, както и братовчед им Уан Ин, били доста успешни като командващи императорската армия и на практика установили контрол и върху администрацията. След Уан Гън, през 8 г.пр.н.е. на този пост бил назначен племенникът на императрицата – Уан Ман, на когото предстояло да изиграе доста значима роля в историята на Китай и Ханската династия.
Макар членовета на клана Уан, издигнали се до най-висшите етажи на управлението, да не били корумпирани и както изглежда се опитвали наистина да помагат на императора, те не успели да устоят на изкушението да увеличат властта си. В този процес нямало как да бъде избегнато назначаването на по-низши постове на чиновници, които не били чак дотам загрижени за добруването на народа и държавата. А това довело до задълбочаване на започналия при император Юен упадък на централната власт.
Противно на бащиното му управление, по времето на император Чън, жените около владетеля започнали отново да играят сериозна роля в дворцовите дела и управлението. Известен със слабостта си към нежния пол, Чън имал много фаворитки. Две от тях били официалната му жена – императрица Сю, и главната наложница Бан. Двете обаче били бездетни, и загрижена за съдбата на династията, майката на императора го окуражавала да се сближава с повече жени. Независимо от това, наследник така и не се раждал.
Към 19 г.пр.н.е., Чън взел за свои две танцьорки – сестрите Джао Феййен и Джао Хъдъ. Година по-късно, красивите момичета вече били фаворитки в двора и възползвайки се от благоволението, което показвал към тях владетеля, скалъпили фалшиви обвинения в магьосничество срещу императрица Сю и главната наложница Бан. Чън повярвал и Сю била лишена от титлата си, докато Бан успяла да се защити на процеса срещу нея, но предпочела да се оттегли от двора. След тези събития император Чън поискал да направи Джао Феййен императрица. На това се противопоставила майка му, която изтъкнала скромния произход на момичето и предишната му работа като танцьорка, но нищо не могло да разубеди сина й и в 16 г.пр.н.е. Феййен станала императрица. Независимо от всички страсти в двора, нито една от любимите жени на владетеля не успяла да му роди наследник.
Така, в 9 г.пр.н.е., все още без син, император Чън решил да избере престолонаследник измежду по-малкия си брат – принц Лиу Син, и племенника си – принц Лиу Син, синът на вече покойния му полубрат Лиу Кан. По-голямата част от министрите се изказали в подкрепа на Лиу Син и в 8 г.пр.н.е. той получил правото да наследи Поднебесната. Не му било съдено да чака дълго, тъй като още на следващата 7 г.пр.н.е. император Чън починал неочаквано от сърдечен разрив. В двора веднага плъзнали слухове, че той всъщност имал синове от други наложници, но любимите му сестри Джао се погрижили те да не оцелеят дълго.
Тодор Радев
