През 43 г.пр.н.е. поданиците на Поднебесната станали свидетели на няколко необикновени астрономични явления, които всички възприели като знаци, че Небето не е доволно от това, което става в империята. Водачът на „дворцовата" група Шъ Сиен, неговият клан и близката до тях фамилия Сю, започнали да твърдят на всеослушание, че знаците показват божественото несъгласие с политиката на конфуцианците Джоу и Джан. Императорът повярвал и двамата ключови съветници били понижени в ранг и изпратени на служба в провинцията. На следващата 42 г.пр.н.е. обаче, владетелят се показал особено благосклонен към друг конфуциански учен – Куан Хън, и го направил свой личен съветник. Опасявайки се за съдбата на останалите конфуцианци в управлението, Куан побързал да сключи сделка с Шъ Сиен и по всичко изглеждало, че конфликтът е приключил.
Това обаче не станало, тъй като 40 г.пр.н.е. била белязана отново от странни астрономични явления и императорът поискал от „дворцовата" група обяснение, защо знаците продължават, при положение че Джоу и Джан – за които се твърдяло, че били основната причина да се случват – вече няколко години не били във властта. Разбира се, никой не могъл да обясни какво точно става и император Юен върнал двамата чиновници в столицата, назначавайки ги отново за съветници. С това търканията между двете дворцови фракции отново започнали, но Джоу скоро починал, а Шъ Сиен успял да се възползва от ситуацията и скалъпил фалшиви обвинения срещу Джан, принуждавайки го да се самоубие.
В 37 г.пр.н.е. друг представител на конфуцианската школа – Дзин Фан, се опитал да подрие влиянието на Шъ Сиен. Освен, че бил наясно с идеите на Учителя, Шъ бил също и известен гадател. По това време предсказването на съдбата било важна част от конфуцианското учение, и благодарение на уменията си, Дзин станал доверен съветник на императора. Той подкрепял с всички сили въведената от Юен изпитна система и повишаването на провинциалните чиновници, обвинили Шъ и помощника му Улу Чундзун в корпуция. Владетелят обаче не се решил да тръгне фронтално срещу водачите на „дворцовата" фракция. Това спечелило време на Шъ и Улу, те разбрали откъде идва атаката срещу тях, и не се забавили с ответния удар, обвинявайки Дзин Фан, че крои заговор с брата на императора Лиу Цин. В резултат конфуцианският учен се простил с главата си.
Около това време, въпреки общата тенденция в управлението на император Юен към поддържане на мир вътре и извън държавата, избухнал въоръжен конфликт с част от хуните. В 44 г.пр.н.е. вождът на западните хуни Джъджъ проводил пратеници, които да изкажат почитта му към китайския император, и в същото време поискал да получи обратно сина си, който бил в ханския двор. Съветниците на императора обаче се усъмнили в намеренията на хунския вожд, и владетелят наредил сина му да бъде изпратен само до границите на империята. В същото време в стана на хуните отишъл един от императорските съветници, който съобщил на Джъджъ, че сина му пристига сам и се опитал да го убеди да приеме наистина върховенството на Хан. Хунът не бил особено очарован от новините и наредил да обезглавят китайския емисар. Така мирът с империята бил нарушен и след няколко години – в 36-та пр.н.е. китайците успели най-накрая да заложат капан на Джъджъ и го унищожат. Тогава владетелят на източните хуните Хуханйе отишъл лично в столицата Чанан да засвидетелствал лоялността си към империята. След тези събития отношенията между хуните и Хан станали още по-здрави.
За разлика от много свои предшественици, император Юен не бил особено обсебен от жените около него. Освен официалната си съпруга, той обаче имал две любими наложници. Името на едната било Фу, а на другата Фън Юен и всяка от тях имала син от владетеля. Императрицата се опитвала да поддържа приятелски отношения с тях и до голяма степен успяла в случая с Фън Юен. С наложницата Фу обаче нещата не се получили и между тях избухнала свада за статута на синовете им. Причината за това било отношението на императора към престолонаследника Лиу Ао и сина на наложницата Фу – Лиу Кан. През 35 г.пр.н.е., когато починал по-младия брат на владетеля, всички в двореца трябвало да спазват строг траур. Императорът обаче си сметнал, че престолонаследникът не е особено усърден от този ден нататък семето на съмнението в качествата на принца се загнездило в сърцето му. В същото време Юен видял в принц Лиу Кан мечтания наследник. Двамата споделяли любовта към музиката и свирели заедно, освен това синът на наложницата демонстрирал висок интелект и усърдие, докато престолонаследникът обичал алкохола и жените. Когато към 35 г.пр.н.е. император Юен легнал тежко болен, наложницата Фу и сина й принц Кан често били викани край ложето му, докато императрицата и Лиу Ао рядко се появявали там. В болестта си, вероятно подтикнат от Фу, император Юен се замислил да направи Лиу Кан свой наследник. С риск за живота си един от главните съветници – Шъ Дан, успял да го разубеди, тъй като по думите му това би било опасен прецедент, който ще доведе нещастия в империята и двора. Така през 33 г.пр.н.е., когато владетелят умрял, на трона седнал неговия първороден син Лиу Ао, останал в историята под името император Чън.
Тодор Радев
