Император Юен, чието истинско име било Лиу Шъ, се родил през 75 г.пр.н.е. По времето, когато се появил на бял свят, баща му Лиу Бин'и – по-късно седнал на трона под името Сюен – бил обикновен поданик. Лиу Шъ бил едва три годишен, когато прадядо му – император Джао починал, и могъщият регент Хуо Гуан избрал за негов наследник Лиу Бин'и.
След като седнал на трона, той дал на съпругата си Сю Пиндзюн титлата императрица, но това предизвикало недоволство у жената на регента, която крояла планове да види до него собствената си дъщеря и затова организирала заговор за убийството й. В 71 г.пр.н.е. императрица Сю Пиндзюн била отровена, и на следващата владетелят се оженил за дъщерята на регента – Хуо Чъндзюн, и й дал титлата императрица.
В 67 г.пр.н.е. владетелят направил принц Лиу Шъ престолонаследник. Решението на владетеля отново срещнало съпротивата на клана Хуо и особено на съпругата на регента, която искала да види един ден на трона свой внук. Тя наредила на дъщеря си да отрови Лиу Шъ, но опитите на императрицата така и не сполучили. По това време до ушите на император Сюен достигнали слухове, че Хуо са убили първата му жена и той започнал постепенно да ги отстранява от власт. Тъй като слуховете не преставали, в 66 г.пр.н.е. съпругата на регента, разкрила на сина и племениците си, заемащи важни държавни постове, че те всъщност са верни и опасявайки се от последствията ако истината излезе наяве, те решили да отстранят самия император. Заговорът обаче бил разкрит и всички от клана Хуо се простили с главите си. Пощадена била единствено Хуо Чъндзюн, но владетелят й отнел императорската титла и я изпратил в изгнание. След тези събития грижата за невръстния престолонаследник поела една от любимите наложници на императора – Уан, която станала като негова втора майка, въпреки че също имала син от владетеля.
През живота си като престолонаследник принц Лиу Шъ не играел особена роля в управлението на държавата, и се занимавал основно с изучаване на конфуцианските класики. Благодрение на това си обучение, той станал отявлен следовник на Конфуций, за разлика от баща си, който прилагал в управлението и реалистки, и конфуциански принципи.
Веднъж, в 53 г.пр.н.е., император Сюен и Лиу Шъ вечеряли заедно и принцът посъветвал баща си да назначи повече конфуцианци на ключови постове. Владетелят обаче се разгневил и казал, че конфуцианските учени не са практични и на тях не може да се разчита. После смъмрил сина си, че ако продължава с тези си идеи, ще доведе империята до гибел. И думите му се оказали до голяма степен пророчески.
След разговора, разочарован от сина си, владетелят се замислил дали да не отстрани Лиу Шъ от престолонаследието в полза на по-малкия му брат Лиу Цин, но така и не предприел нищо. Четири години по-късно – в 49 г.пр.н.е. император Сюен се разболял тежко починал. Малко преди смъртта си той определил трима регенти – Шъ Гао, учителят на принца Сяо Уандзъ и неговия помощник Джоу Кан.
След като седнал на трона, император Юен започнал веднага политика на ограничаване разходите на администрацията, чиято цел била да намали данъчното бреме за народа. Разбира се, противно на бащините си заръки, той разчитал основно на конфуциански учени в управлението и назначил много от тях на важни държавни постове. Това му решение обаче се оказало гибелно, тъй като скоро в администрацията се появило разделение.
От едната страна били конфуцианците, водени от учителите на владетеля Сяо и Джоу, Лиу Гъншън от императорския клан и неговия помощник Дзин Чан, а от другата – императорския секретар Хун Гун и главния евнух Шъ Сиен. Конфуцианската група разчитала на това, че императора им вярва и се вслушва в съветите й, а „дворцовата" група – на физическата си близост до владетеля и контрола върху документите и докладите, които постъпвали в двореца, или илизали от императорската канцелария. Към 47 г.пр.н.е. „дворцовата" фракция успяла да установи надмощие, но то се оказало краткотрайно, защото още на следващата година владетелят отново обърнал поглед към конфуцианците. През 44 г.пр.н.е. той назначил за заместник на първия министър Гун И – прочут конфуциански учен, който се опитвал да стои встрани от борбата между двете фракции. Императорът ценял много неговите съвети, благодарение на които били съкратени още разходите на хазната и оказана подкрепа за конфуцианското образование. И въпреки големите му заслуги за налагането на конфуцианството като официална доктрина на империята, през управлението на император Юен, тя започнала постепенно за запада. Главните причини били нерешителността на владетеля и невъзможността или нежеланието му да се противопостави на разединението в двора.
Тодор Радев
