В първите години от управлението си император Сюен имал желание да промени всичко, което правело труден живота на поданиците му и започнал с назначаването за държавни чиновници на хора, които били способни за виждат, разбират и решават проблемите на другите. Освен това, владетелят се показал и като изключително възприемчив, винаги бил готов да изслушва съветите и препоръките на по-опитните министри и чиновници. Така например, в 67 г.пр.н.е. служителят от Министерството на правосъдието Лу Уъншу представил на императора доклад, в който изразявал загриженост от прекалено жестоките наказания, налагани от съдебните органи. В резултат Сюен назначил четирима апелативни съдии, които да отговарят за повторното и окончателно преглеждане на присъдите и по този начин спомогнал за известно реформиране на съдебната система.
През тези години обаче действията на император Сюен били ограничавани в голяма степен от клана на регента Хуо Гуан, на които той не смеел да се противопостави открито. През 68 г.пр.н.е. всесилният регент починал и властта му императора укрепнала, макар синът на Хуо Гуан, неговите племенници и зетьове да запазили постовете си и продължили да играят значителна роля в държавните дела. На следващата 67 г.пр.н.е. Сюен направил престолонаследник сина си от своята първа съпруга, което предиввикало недоволството на клана Хуо, чиято представителка била втората жена на императора. През 66 г.пр.н.е., най-влиятелните членове на могъщата фамилия организирали заговор за свалянето на самия владетел, но били разрити и всички заплатили с живота си. Така след като се разправил с непокорния клан Хуо, император Сюен установил пълен контрол над държавните дела и можел да продължи с реформите.
И сега той не се отказал от практиката си да назначава в администрацията достойни и честни хора, които се грижели за благоденствието на народа. Освен това владетелят отделял внимание и с голямо желание водел кореспонденция със своите генерали, командващи разквартируваните в различните части на империята войски. В писмата си те обсъждали конкретни въпроси, свързани с военната тактика и стратегия по отношение на съседните държави и живеещие в границите на страната племена. Един от примерите е кореспонденцията с генерал Джао Чунгуо, която продължила цели две години, докато той бил на мисия за умиротворяване на цянските племена. Някои от командирите на Джао предложили цянските бунтовници да бъдат избити до крак и императорът първоначално се съгласил. Генерал Джао обаче твърдо се противопоставил и заявил, че е по-добре войските да покажат милост и в същото време да установят гарнизони в цянските земи, за да бъде империята по-добре подготвена при евентуални бъдещи бунтове. След като размислил върху аргументите на генерала, император Сюен в крайна сметка ги приел и южните племена били подчинени без излишно проливане на кръв. По подобен начин императорът постъпил и в отношенията си с царствата Сию. Вслушвайки се в съветите на мъдри и далновидни съветници, той не заложил на прекалената военна сила в опитите си да ги подчини и успял, превръщайки ги във верни васали.
За разлика от мнозина свои предшественици, и особено прадядо му великият У, император Сюен осъзнал безумието на това да се стреми към вечен живот и харчи оромни средства от държавната хазна в опити да открие елексира на безсмъртието.
През 63 г.пр.н.е. бившият министър Бин Дзи и всички от неговия дом, които се грижели за Сюен след смъртта на баща му, получили титли или били богато възнаградени за своята доброта. Така постъпил императорът и с пазачите от затвора, в който прекарал детството си, както и с наследниците на двете му дойки, който вече не били между живите.
В късните години от своето управление императорът продължил да бъде пестелив, но умората от дългите битки в семейството и неуморните усилия да подобри живота на хората, започнала да си казва думата и той по-често се усамотявал, отделял по-малко внимание в проучване на докладите от администрацията. Независимо от това грижата за всички поданици и нежеланието да предприема военни кампании, освен в краен случай, станали характеристика на цялото управление на император Сюен. Така, в 59 г.пр.н.е., когато сред хуните избухнала голяма гражданска война, продължила години, много генерали предложили империята да се възползва и разправи с непокорните номади веднъж завинаги. Владетелят обаче решил да опита да помири враждуващите племена с надеждата да го признаят за свой сюзерен и в крайна сметка тази тактика успяла. В 56 г.пр.н.е. хуните се разделили на три отделни държави, което ги отслабило във военно отношение и те нямали избор освен да търсят мир с Китай. Към 51 г.пр.н.е., благодарение на далновидната политика на император Сюен, Хански Китай преживял своя зенит. Две години по-късно – в 49 г.пр.н.е. владетелят починал и бил погребан край днешния град Сиан.
Тодор Радев
Реформите на ханския император Сюен
В първите години от управлението си император Сюен имал желание да промени всичко, което правело труден живота на поданиците му и започнал с назначаването за държавни чиновници на хора, които били способни за виждат, разбират и решават проблемите на другите. Освен това, владетелят се показал и като изключително възприемчив, винаги бил готов да изслушва съветите и препоръките на по-опитните министри и чиновници. Така например, в 67 г.пр.н.е. служителят от Министерството на правосъдието Лу Уъншу представил на императора доклад, в който изразявал загриженост от прекалено жестоките наказания, налагани от съдебните органи. В резултат Сюен назначил четирима апелативни съдии, които да отговарят за повторното и окончателно преглеждане на присъдите и по този начин спомогнал за известно реформиране на съдебната система.
През тези години обаче действията на император Сюен били ограничавани в голяма степен от клана на регента Хуо Гуан, на които той не смеел да се противопостави открито. През 68 г.пр.н.е. всесилният регент починал и властта му императора укрепнала, макар синът на Хуо Гуан, неговите племенници и зетьове да запазили постовете си и продължили да играят значителна роля в държавните дела. На следващата 67 г.пр.н.е. Сюен направил престолонаследник сина си от своята първа съпруга, което предиввикало недоволството на клана Хуо, чиято представителка била втората жена на императора. През 66 г.пр.н.е., най-влиятелните членове на могъщата фамилия организирали заговор за свалянето на самия владетел, но били разрити и всички заплатили с живота си. Така след като се разправил с непокорния клан Хуо, император Сюен установил пълен контрол над държавните дела и можел да продължи с реформите.
И сега той не се отказал от практиката си да назначава в администрацията достойни и честни хора, които се грижели за благоденствието на народа. Освен това владетелят отделял внимание и с голямо желание водел кореспонденция със своите генерали, командващи разквартируваните в различните части на империята войски. В писмата си те обсъждали конкретни въпроси, свързани с военната тактика и стратегия по отношение на съседните държави и живеещие в границите на страната племена. Един от примерите е кореспонденцията с генерал Джао Чунгуо, която продължила цели две години, докато той бил на мисия за умиротворяване на цянските племена. Някои от командирите на Джао предложили цянските бунтовници да бъдат избити до крак и императорът първоначално се съгласил. Генерал Джао обаче твърдо се противопоставил и заявил, че е по-добре войските да покажат милост и в същото време да установят гарнизони в цянските земи, за да бъде империята по-добре подготвена при евентуални бъдещи бунтове. След като размислил върху аргументите на генерала, император Сюен в крайна сметка ги приел и южните племена били подчинени без излишно проливане на кръв. По подобен начин императорът постъпил и в отношенията си с царствата Сию. Вслушвайки се в съветите на мъдри и далновидни съветници, той не заложил на прекалената военна сила в опитите си да ги подчини и успял, превръщайки ги във верни васали.
За разлика от мнозина свои предшественици, и особено прадядо му великият У, император Сюен осъзнал безумието на това да се стреми към вечен живот и харчи оромни средства от държавната хазна в опити да открие елексира на безсмъртието.
През 63 г.пр.н.е. бившият министър Бин Дзи и всички от неговия дом, които се грижели за Сюен след смъртта на баща му, получили титли или били богато възнаградени за своята доброта. Така постъпил императорът и с пазачите от затвора, в който прекарал детството си, както и с наследниците на двете му дойки, който вече не били между живите.
В късните години от своето управление императорът продължил да бъде пестелив, но умората от дългите битки в семейството и неуморните усилия да подобри живота на хората, започнала да си казва думата и той по-често се усамотявал, отделял по-малко внимание в проучване на докладите от администрацията. Независимо от това грижата за всички поданици и нежеланието да предприема военни кампании, освен в краен случай, станали характеристика на цялото управление на император Сюен. Така, в 59 г.пр.н.е., когато сред хуните избухнала голяма гражданска война, продължила години, много генерали предложили империята да се възползва и разправи с непокорните номади веднъж завинаги. Владетелят обаче решил да опита да помири враждуващите племена с надеждата да го признаят за свой сюзерен и в крайна сметка тази тактика успяла. В 56 г.пр.н.е. хуните се разделили на три отделни държави, което ги отслабило във военно отношение и те нямали избор освен да търсят мир с Китай. Към 51 г.пр.н.е., благодарение на далновидната политика на император Сюен, Хански Китай преживял своя зенит. Две години по-късно – в 49 г.пр.н.е. владетелят починал и бил погребан край днешния град Сиан.
Тодор Радев
