След като по волята на провидението Лиу Бин'и – син на изпадналия в немилост престолонаследник Лиу Дзю, прекарал първите години след раждането си в затвора и живял дълго като обикновен поданик – седнал на престола в 74 г.пр.н.е., почти веднага дворецът бил разтърсен от голяма семейна драма.

Съпругата на императора и майка на първородния му син Лиу Шъ – по това време едва на няколко месеца – се казвала Сю Пиндзюн и била дъщеря на нисш чиновник.

След като станал император, Сюен й дал титлата „хоу" или „императорска съпруга", но когато трябвало да я обяви за императрица, мнозина министри посъветвали владетеля да се ожени за Хуо Чъндзюн – дъщеря на регента Хуо Гуан и въздигне нея в императорско достойнство. Сюен не отказал категорично предложението, а вместо това издал заповед да бъде открит меча, който притежавал, докато бил обикновен поданик. Схванали чудноватия на пръв поглед намек, министрите променили мнението си относно Сю и в края на 74 г.пр.н.е. тя била удостоена с титлата императрица.

На следващата 73 г.пр.н.е. Хуо Гуан помолил императора да го освободи от задълженията му на регент, но владетелят отказал, нареждайки всички важни държавни дела да продължат да бъдат отнасяни най-напред до него. Освен това той назначил на важни постове сина, племениците и зетьовете на регента. Това решение се оказало нож с две остриета, тъй като от една страна и занапред владетелят бил ограничаван в действията си от клана Хуо и дори се страхувал от тях. От друга, силата на клана се оказала пагубна за семейството му и проблемите в това отношение дошли от съпругата на Хуо Гуан.

Възрастната дама имала амбициозни планове и те включвали това да види дъщеря си императрица на всяка цена. Така в 71 г.пр.н.е., когато императрица Сю Пиндзюн била бременна, съпругата на Хуо подкупила лекарката й, която трябвало да й даде отрова, вместо лекарство за укрепване на организма. Лекарката изпълнила нарежданията и малко след раждането Сю Пиндзюн починала.

Потресен от смъртта на съпругата си, владетелят наредил лекарите й да бъдат арестувани и проведено разследване дали са се грижили добре за нея. Съпругата на Хуо Гуан, опасявайки се, че истината ще излезе наяве и това ще бъде края на амбициите й да види дъщеря си до императора, разказала всичко на регента. Той бил изправен пред доста труден избор как да постъпи, но в крайна сметка решил да не върви срещу собственото си семейство и потулил нещата, нареждайки лекарите да бъдат освободени. Скоро след това – през 70 г.пр.н.е., императорът приел да се ожени за Хуо Чъндзюн и й дал титлата императрица.

Настрана от семейните драми, през тези първи години Сюен се показал като новатор в управлението, назначавал на отговорни постове чиновници, които били способни да виждат нуждите на народа и решават проблемите му, винаги изслушвал мненията и се съобразявал със съветите на опитните министри и магистрати. Основна пречка пред това императорът да упражнява в пълнота властта си и реализира всичките си планове, в тези години обаче бил кланът на регента Хуо Гуан, много от чийто членове заемали важни постове в администрацията. Това обаче не продължило дълго.

Пред 68 г.пр.н.е. Хуо Гуан починал. Владетелят, който ценял съветите на всесилния регент и разчитал на него за всички важни решения, заповядал да му бъде построена разкошна гробница. Макар след това властта му да укрепнала, синът на Хуо, неговите племенници и зетьове запазили постовете си и продължили да играят значителна роля в делата на империята.

Разривът между тях настъпил в 67 г.пр.н.е., когато императорът дал на си сина си от покойната императрица Сю Пиндзюн титлата престолонаследник, а баща й направил маркиз. Хуо се противопоставили на тези назначения, а майката на новата императрица била обзета от ярост, тъй като ако дъщеря й се сдобиела със син, той нямало да седне на трона един ден. Затова решила отново да вземе нещата в свои ръце и накарала дъщеря си – императрицата, да убие престолонаследника. Както разказват историческите хроники, Хуо Чъндзюн опитала неведнъж, но винаги се проваляла. По това време, до император Сюен достигнали слухове, че семейството на покойния регент е отговорно за смъртта на първата му съпруга и той решил да действа. За да приспи бдителността на рода, императорът продължил да раздава титли на различни негови членове, като в същото време започнал да ги отстранява постепенно от управлението.

На следващата 66 г.пр.н.е., след като слуховете за убийството на Сю Пиндзюн от Хуо така и не престанали, съпругата на покойния регент разкрила на сина и племенниците си, че те всъщност са верни. Опасявайки се какво ще последва ако императорът стигне до дъното на заговора, те замислили поредния си рискован план – да отстранят този път самия Сюен. Заговорът обаче бил разкрит и по заповед на владетеля целия клан Хуо бил екзекутиран. След това той издал указ, с който лишил от титлата императрица Хуо Чъндзюн, обвинявайки я в опит да отрови престолонаследника. Държана най-напред цели 12 години в изолация, тя била изпратена в изгнание, където се самоубила.

Така, освобождавайки се най-после от опеката на амбициозния клан Хуо, император Сюен можел да започне реализацията на плановете си за реформи и реорганизация на империята.

Тодор Радев