В миналата ни среща ви разказах за самотната императрица Шангуан, чийто живот бил изпълнен единствено с тъга и загубата на близки хора, а днес ще продължа разказа си за великата Ханска династия с първата част от историята на император Сюен (74-49 г.пр.н.е.). Издигнал се от обикновен поданик до неоспорим владетел на Поднебесната, през чието 25-годишно управления тя отбелязала поредния се период на икономически и военен възход, император Сюен останал в историята като упорит и владетел, който познавал нуждите и трудностите на хората, пример за следващите поколения. Първите години от живота му обаче били изпълнени с неочаквани обрати и трудности, от които го закриляло единствено провидението.
През 91 г.пр.н.е. на престолонаследника принц Лиу Дзю и съпругата му Уан се родило момче, което нарекли Бин'и. Съвсем скоро обаче огромно нещастие връхлетяло семеството. Лиу Дзю бил обвинен, че планира бунт срещу баща си – император У, и се самоубил. Останалите преки роднини на невръстния принц също сложили край на живота си или били убити, и единствено Лиу Бин'и – по причини, които и досега са забулени в мистерия – се оказал единственият жив от цялото си семейство. Бебето, по това време само на няколко месеца, било хвърлено в тъмница в имението на министъра, отговарящ за отношенията с имперските васали Бин Дзи. Бин знаел, че бащата принц Лиу Дзю е невинен, и изпитвайки съжаление определил две жени – също затворнички, да се грижат за детето. Всеки ден министърът посещавал килията, за да се увери, че Лиу Бин'и е добре.
Към края на управлението на император У, магове започнали да твърдят, че над затворите в столицата Чанан се появила аура на владетел. Императорът накарал всички затворници, независимо от това за какво са наказани, да бъдат екзекутирани. Когато евнухът, носещ указа за екзекуциите, пристигнал в затвора, надзираван от министър Бин Дзи, той отказал да се подчини, заявявайки, че тези, които не са осъдени на смърт, не трябва да бъдат убивани и особено внука на императора. Евнухът се върнал в двореца и докладвал за поведението на Бин – по-това време най-тежко престъпление, на казващо се със смърт – но император У осъзнал решката си и обявил незабавно обща амнистия. Затворниците в другите тъмници обаче вече били мъртви, и единствено тези под надзора на Бин Дзи оцелели.
След този инцидент, министърът разбрал, че за малкия принц не е добре да остане в затвора и наредил на един от помощниците си да го предаде на градските власти в Чанан. Те на свой ред отказали да поемат отговорност за детето, и то трябвало да остане в затвора. След като присъдата на една от дойките на принца на име Ху Дзу изтекла, министърът я наел да продължи да се грижи за Лиу Бин'и още няколко месеца. По-късно средствата за издръжката на малкия принц били отрязани и министърът започнал да плаща от своя джоб.
Когато Бин'и поотраснал, министърът чул, че вуйчо му Шъ Гун и баба му по майчина линия Джъндзюн успели да се спасят от отмъщението на император У, и им предал момчето.
Няколко години по-късно, новият владетел Джао разбрал, че Лиу Бин'и е жив и наредил да се грижат за него като за член на императорската фамилия.
Около 76 г.пр.н.е. императорът поискал да омъжи внучката си за принц Бин'и, но брат й Джан Аншъ – по това време високопоставен чиновник – се възпротивил, опасявайки се, че това ще доведе до проблеми в рода. Вместо това, Джан поканил един от подчинените му евнуси Сю Гуанхан на вечеря, по време на която го убедил да омъжи дъщеря си Сю Пиндзън за младия принц. Когато съпругата на Гуанхан разбрала за уговорката, побесняла от ярост, но тъй като Джан Аншъ бил началник на мъжа й, нямало как да се противопостави. Така Лиу Бин'и и Сю Пиндзюн се венчали, а всички разходи около нея платил Джан Аншъ тъй като младият благородник не можел да си ги позволи.
Дори и след като се оженил, Бин'и се оказало, че зависи изцяло от семействата на съпругата и на баба си. По това време принцът започнал да изучава конфуцианските класики и за него се говорело, че има остро чувство за социална справедливост. Макар млад, но преживял вече доста нерадости, той имал много приятели от всички слоеве на тогавашното китайско общество, бил способен да вижда неговите недъзи и страданията на хората, управлявани от корумпирани чиновници.
След смъртта в 74 г.пр.н.е. на император Джао, регентът Хуо Гуан първоначално избрал за негов наследник един от принцовете на име Лиу Хъ. Той обаче бързо показал неспособността си да се справи с държавните дела и бил отстранен от престола. Най-близките родственици на покойните импратори У и Джао също не били добър избор, и по съвет на министър Бин Дзи, регентът решил да заложи на Лиу Бин'и, който по това време 17-годишен. За да се избегне ситуация, при която на практика обикновен поданик – макар и от императорско потекло – щял да седне на трона на Поднебесната, 27 дни след отстраняването на Лиу Хъ, великата вдовстваща императрица Шангуан дала на Бин'и титлата маркиз на Ян'у. Още същия ден, на младежа му бил предложени трона и императорския печат, които той приел.
Тодор Радев