Останала в историята с фамилното си име Шангуан, съпругата на ханския император Джао (87-74 г.пр.н.е.) била жена, на която съдбата отредила да бъде част от политическите игри и дворцовите интриги в Поднебесната още от най-ранно детство.

Тя била внучка на двама от регентите на владетеля – баща й бил син на генерал Шангуан Дзие, а майка й дъщеря на всесилния Хуо Гуан. След смъртта в 86 г.пр.н.е. на третия член на регентския съвет – хунът Дзин Миди, който често влизал в ролята на посредник и помирител между по-крайните си колеги, конфликтът между тях бил въпрос на време.

Недоволен от второстепенната роля във взимането на важни решения, Шангуан Дзие решил да укрепи позициите си в двора като ожени малолетния император за своята внучка, по това време 5-годишна. Хуо Гуан, който също бил дядо на младата дама, първоначално отказал, с мотива, че момичето е прекалено младо. Това накарало Шангуан Дзие да търси подкрепа другаде. Бащата на кандидат-императрицата бил близък приятел с любовника на принцеса Ъи – най-възрастната сестра на владетеля, която се грижела за делата на двореца, и го убудил да я склони да помогне за каузата. Този път планът успял и в 83 г.пр.н.е. младата дама Шангуан и императора встъпили в брачен съюз.

През 80 г.пр.н.е. съпругата на император Джао трябвало да преживее първото си голямо изпитание – унищожаването на бащиния й клан. Шангуан Дзие и синът му, принцеса Ъи, чичото на императорът Лиу Дан, който имал аспирации към трона и още неколцина високопоставени чиновници организирали заговор, чиято цел била да злепостави регента Хуо Гуан пред младия владетел. Планът не успял, но противниците на регента не се отказали и още на следващата година се опитали отново да се разправят с него. Принцеса Ъи трябвало да покани Хуо на празненство, където да му устроят засада и убият. Един слуга обаче разкрил плана и заговорниците платили висока цена – те били екзекутирани, заедно с целите им родове, принц Лиу Дан и принцеса Ъи се самоубили и единствено императрица Шангуан била пощадена, тъй като била твърде млада и внучка на регента Хуо Гуан.

През 74 г.пр.н.е. император Джао починал едва 20-годишен без да остави наследник от съпруга си, която била на 15, и на преден план излязъл въпроса за това кой да седне на трона на Поднебесната. По това време единственият жив син на император У бил Лиу Сю, принцът на Гуанлин. Баща му обаче го смятал за неспособен да ръководи делата на държавата, поради прекалената му импулсивност, и това мнение споделял и регента Хуо Гуан. Така, в крайна сметка, короната отишла на главата на един от внуците на император У – принц Лиу Хъ. И независимо, че Шангуан била встрани от целия този процес по определяне на нов владетел, тя запазила статута си на вдовстваща императрица.

След като седнал на трона, новият император започнал да раздава безразборно титли и привилегии на бившите си подчинени от княжество Чани. Освен това не спазвал траура по повод смъртта на своя предшественик, отдавайки са на денонощни празненства и пътешествия. Поведението на Лиу Хъ разочаровало Хуо Гуан, който заедно с още няколко министри, започнал да обмисля неговото отстраняване от престола. Групата представила плана си пред вдовстващата императрица Шангуан. Тя се съгласила и наредила доверениците на Лиу Хъ – около 200 души, да бъдат арестувани незабавно, след което повикала императора в покоите си. Там, в присъствието на Хуо Гуан и останалите министри, Шангуан порицала владетеля, който все още не разбирал какво се случва, след което му било съобщено, че той се отстранява от престола.

След тези събития, до избирането на нов владетел, младата вдовстваща императрица била тази, която решавала важните държавни дела. След известни колебания на кого да заложи този път, Хуо Гуан решил да постави на престола представител на династията, който не носел благородническа титла. Това бил синът на бившия престолонаследник принц Лиу Дзю, който се самоубил през 91 г.пр.н.е. след като бил обвинен в измяна към баща си император У. Шангуан одобрила кандидатурата и в 74 г.пр.н.е. Поднебесната се сдобила с нов владетел – император Сюен. По това време Шангуан била удостоена с титлата „велика вдовстваща императрица", която запазила до края на живота си.

След тези събития Шангуан постепенно минала на заден план, изграждайки близки отношения с новата императрица – Сю Пиндзюн.

През 68 г.пр.н.е. старият регент Хуо Гуан починал. След кончината му, неговите синове и зетьове запазили важните си постове и дори им били дадени благороднически титли, но с властта, нарастнала и арогантността им. По това време император Сюен чул слухове, че представители на клана Хуо били замесени в убийството на съпругата му Сю Пиндзюн и предприел действия за изолирането им. В 66 г.пр.н.е., използвайки като претекст един заговор за свалянето на императора и замяната му със сина на покойния реент – Хуо Ю, целият клан Хуо бил екзекутиран. Така великата вдовстваща императрица Шангуан, която не била замесена, станала свидетелка на смъртта на роднините си и по майчина линия.

След тези събития единственото споменаване на Шангуан в историческите извори е по повод големите почести, които отдала на своя учител Сяхоу, носейки траурни дрехи при смъртта му, макар да не е ясно кога точно се е случило това.

Великата вдовстваща императрица починала през 37 г.пр.н.е. на на 55-годишна възраст и била погребана до съпруга си Джао.

Тодор Радев